И без да добави нищо повече, се обърна и излезе от лабораторията.
ГЛАВА 31
За разлика от просторния Медицински комплекс горе, временният лазарет на четвъртата палуба беше малък и напомни на Крейн за миниатюрната ниша в подводницата „Спектър“, където беше работил близо година. Въпреки малките си размери в момента лазаретът беше отчайващо пуст. Крейн очакваше, че ще настани там тримата мъже от Стъклено топче Едно, но от екипажа не беше останало почти нищо. Сферата беше запечатана в дебела пластмасова обвивка и прибрана в шкаф с ниска температура, за да бъде анализирана по-късно.
Той въздъхна и се обърна към Бишоп.
— Благодаря, че слезе. Съжалявам, че ти изгубих времето.
— Не бъди глупав.
— Познаваше ли някого от тримата?
— Хорст. Имаше проблем със съня и временно спиране на дишането и два пъти дойде на консултация.
— Аз така и нямах възможност да се запозная с тях.
Крейн поклати глава.
— Не се самонаказвай, Питър. Вината не е твоя.
— Знам, но се чувствам безпомощен. Такава трагична и напразна загуба.
Тежеше му не само смъртта на тримата, но и фактът, че не бележи никакъв напредък. Бяха направили почти всички известни изследвания — сканиране с компютърен томограф, ядреномагнитен резонанс, електрокардиограми и пълна кръвна картина, но не бяха открили нищо. Всяка нова теория и обещаваща посока на анализ бяха довели до задънена улица. Нищо не се връзваше. Крейн спазваше всички правила на диагностиката, но въпреки това проблемът оставаше нерешен. Имаше чувството, че ненормалното положение в Базата излиза извън познатите граници на медицинската наука.
Размърда се неспокойно и смени темата на разговора.
— Как вървят нещата горе? Тук съм толкова зает, че не ми остана време да проверя какво е състоянието на пациентите ти.
— През последните двадесет и четири часа има два нови случая. Единият се оплаква от силно чувство за гадене, а другият е получил аритмия.
— Сложи ли му холтер?
— Да, за едно денонощие. И готвачът Лусо отново изпадна в пристъп, този път по-лош.
— Прие ли го за лечение?
Бишоп кимна.
— Горе-долу това е всичко. Всъщност напоследък Роджър има повече работа от мен.
— Защо?
— Седем-осем души ходиха при него. Оплакваха се от общи психични смущения.
— Какви?
— Обичайните. Проблеми със съсредоточаването, краткотрайна загуба на паметта, промяна на личността. Роджър смята, че са локализирани изблици на натрупан стрес.
— Разбирам. — Крейн се колебаеше дали да оспори мнението му без още изследвания. Опитът му на подводници „стелт“ и работата с мъже и жени под постоянно напрежение не водеше към такова заключение. Освен това по време на прегледите преди влизането в Базата сигурно бяха отстранени всички съмнителни личности. — Разкажи ми нещо повече за случая с промените в характера.
— Един от библиотекарите в мултимедийния център. Саможив, затворен и стеснителен човек, но снощи се сбил два пъти на Таймс Скуеър. Бил пиян и агресивен и крещял нецензурни думи.
— Много интересно.
— Защо?
— Защото пациент от секретната зона показва подобни промени в личността. — Крейн млъкна и се замисли, — Изглежда, броят на психичните случаи започва да превишава физиологичните.
— Е, и? — Бишоп очевидно не беше убедена. — Всички ли полудяваме?
— Не, но може би това е общият фактор, който търсим. — Той се поколеба, преди да продължи. — Чувала ли си историята на Финеас Гейдж?
— Звучи като творба на Натаниъл Хоторн.
— Истинска е. През 1848 година Финеас П. Гейдж бил отговорник на екип каменари, който прокарвал релсов път за железопътна компания във Вермонт. Веднъж станала случайна експлозия. Взривната вълна вкарала в главата му железен прът, дълъг метър и двадесет, тежък седем-осем килограма и с диаметър почти три сантиметра.
Бишоп направи гримаса.
— Какъв ужасен начин да си отидеш от този свят.
— Точно това е интересното. Той не умрял. Дори не изпаднал в безсъзнание въпреки факта, че прътът унищожил по-голямата част от челните дялове на мозъка му. След няколко месеца дори се върнал на работа. Само че не бил същият като преди. Преди злополуката Гейдж бил работлив, приветлив, учтив, пестелив и вещ по деловите въпроси, но след това станал груб, лекомислен, нетърпелив, развратен и неспособен да носи отговорност.
— Като някои от първите пациенти, претърпели радикална резекция11.
— Точно така. Гейдж е първият, доказал връзката между челния дял на мозъка и човешката личност.
— За какво намекваш?
— Не съм сигурен, но започвам да се питам дали проблемът ни тук не е неврологичен. Докараха ли електроенцефалографа?