Вторият учен поклати глава.
— Не мислиш ли, че изпадаш в параноя?
— Параноя? Тогава ти ни обясни какво става тук! Злополуките? Проблемите, за които никой не иска да говори? — развика се техникът.
— Успокой се — изръмжа сержантът.
Чъки скочи и блъсна стола си назад.
— Защо хората умират? Защо се разболяват? Защо аз се разболявам? Защо с главата ми нещо не е наред.
Крейн тъкмо се готвеше да се приближи до тях и да се намеси, когато техникът изведнъж млъкна, дръпна напред стола си и отново седна. Дишаше тежко. Офицерът сложи ръка на рамото му, за да го укроти.
В кафенето беше влязъл Королис, придружен от двама военни в черни униформи и ботуши.
За миг настъпи тишина. Чуваше се само затрудненото дишане на Чъки.
Королис насочи светлите си разногледи очи към Крейн и на лицето му се изписа неодобрение. След това прикова вниманието си към малката група около масата, като се вторачваше във всеки, сякаш се опитваше да ги запомни. И после, бавно и целенасочено, се обърна и излезе, без да пророни дума.
ГЛАВА 32
След три часа го повика Ашър. Мишел Бишоп беше напуснала лазарета на четвърта палуба, за да прегледа поисканите от Крейн електроенцефалограми. Крейн току-що беше приключил със записването на данните от сутринта и се готвеше да намери техника Чъки за преглед, когато телефонът иззвъня.
— Доктор Крейн.
— Питър? Обажда се Хауард Ашър. Нужна ми е помощта ти.
— Разбира се. В твоя кабинет ли си? Ще дойда веднага.
— Не. Аз съм в Декомпресионна терапия на седмо ниво. Знаеш ли къде е?
— Да.
— Моля те, ела веднага.
Линията прекъсна.
Крейн озадачено се вторачи в телефона. Защо Ашър беше там? Нямаше логика.
Огледа временния лазарет, за да се увери, че всичко е на мястото си, после излезе.
За десет минути мина през Бариерата и стигна до седма палуба. Както обикновено, в научното ниво кипеше трескава работа, но малкият апартамент в дъното на коридора, където се намираше Декомпресионна терапия, беше безлюден като изоставен град. Това също беше неочаквано. Тъй като въздухът в Базата не беше сгъстен или разреден, нямаше свързани с налягането заболявания, които трябваше да се лекуват. Крейн го беше установил по трудния начин, с помощта на първата си теория за кесонна болест.
Терапевтичният апартамент се състоеше от малка контролна стая, чакалня и хипербарична камера — метален цилиндър с диаметър два метра и дължина три, с прозорче за наблюдение във входния люк и още едно от лявата страна. До стените имаше две тапицирани пейки, поставени една срещу друга. На тавана бяха монтирани два еднакви контролни панела за осветлението за камерата и аварийните системи срещу наводнение. Обстановката не се различаваше много от камерите за декомпресия, през които Крейн беше принуден да мине, докато го приемаха в Базата. Имаше една-единствена разлика — тази функционираше.
Ашър седеше в чакалнята заедно с криптоанализатора Джон Марис, с когото Крейн се беше запознал в каютата си. Марис беше донесъл голяма чанта. Ашър изглеждаше уморен и измъчен, лявата му ръка, която държеше до тялото си, беше превързана.
— Не изглеждаш много добре — отбеляза Крейн. — Спиш ли достатъчно?
Отговорът на Ашър беше студена усмивка.
Крейн кимна към превързаната му ръка.
— Какво се е случило?
— Виж сам, обаче внимателно, моля те. — Ашър се обърна към Марис. — Ще пуснем още веднъж програмите на обикновения език и ще удвоим дълбочината на пластовете. Вероятно ще получим друг резултат.
Крейн внимателно разкопча металната закопчалка и махна превръзката. На ръката на Ашър се беше образувала гнойна рана.
Крейн се вгледа отблизо. Кожата беше бяла като алабастър, но върховете на пръстите бяха синкави около ноктите.
— Кога я забеляза? — попита той и погледна изпитателно главния учен.
— Снощи.
— Работата е сериозна. — Крейн отново превърза ръката му. — Това е резултат от съдовата недостатъчност, от която страдаш. Сега ръката ти е не само гноясала, но има и признаци за начало на гангрена. Ще трябва да отидеш в Медицинския комплекс. Ще направим изследване на кръвообращението, ще ти сложим байпас.
— Не! — енергично възрази Ашър, а после пое дълбоко дъх и се овладя. — Не. Няма време за операция.
Крейн го погледна учудено.
— Защо?
— Трябва да разкодираме шифъра. Току-що загинаха трима души. От съдбоносно значение е да разберем какво гласи посланието. Докато не го направим, не мога да си позволя да губя време.
Крейн се намръщи.
— Но ръката ти.
— Взимам кумадин. Сутринта ме превързаха в Медицинския комплекс и дежурният лекар ми предписа антибиотици. И това, — Ашър посочи хипербаричната камера.