Крейн знаеше, че декомпресионната терапия често се използва за допълнително лечение на клинични състояния като артериална недостатъчност или гнойни гангрени на меките тъкани. Чистият кислород под налягане прониква по-бързо в тъканта и събира белите кръвни телца в защита на организма — но това не можеше да замести по-агресивното и пряко лечение.
— Виж какво, Питър — тихо и настойчиво каза Ашър. — Близо сме. Благодарение на теб сега маркерите предават на безброй честоти. Това е огромен скок за нас. На всяка честота има различно послание, затова разполагаме с повече проби, с които да работим. Бедата е, че през последните два дни се бяхме насочили в друга посока.
— Защо?
— Мислехме, че сме разбили шифъра и че стражите предават математически израз.
— Математически израз? — повтори Крейн. Трудно му беше да прикрие недоверието си.
За миг Ашър придоби глуповато изражение.
— Много прост математически израз.
— Какъв?
Главният учен не отговори, но Марис бръкна в джоба си и даде на Крейн разпечатка.
Предай 1 от 1
Режим: делене
х = 1/0
Предаването завършено
Достоверността потвърдена
Машинни цикли: 236340
Крейн му върна листа.
— Едно делено на нула? Първото нещо, което научих по математика, е, че не може да делиш на нула.
Ашър започна да крачи неспокойно.
— Очевидно е, че не може. Деленето на нула е забранено от всички закони на вселената. На разшифроването мина толкова гладко, по дяволите. Нещата се подредиха идеално. Решихме, че сме допуснали незначителни грешки в превода. Затова не ти казах по-рано и загубихме толкова много време да правим компютърни симулации и криптографски атаки, опитахме се да открием грешката си. Сега обаче разбирам, че посоката е била напълно погрешна. — Той млъкна и впери в Крейн хлътналите си пламтящи очи. — Ще пуснем сигналите през поредица анализатори на обикновен език. Трябваше да го направим по-рано, ако не се бяхме увлекли в търсенето на зелен хайвер. — Ашър посочи листа. — Загубихме време, с каквото не разполагаме. Ето защо сега не можем да прекъснем работата. И ти заповядвам, не, моля те, да подготвиш камерата за кислородна терапия.
Крейн не помръдна.
— Това не е лечение, а само забавя неизбежното.
Ашър положи видимо усилие да запази спокойствие.
— Знам. Но ми трябва време — няколко часа, един ден, за да пусна сигналите през анализаторите на езика. След това ще отида право в Медицинския комплекс и ще се подложа на каквато процедура или лечение кажеш. Марис сам ще се погрижи за другия проблем, поне засега.
— Друг проблем? — попита Крейн.
Главният учен кимна.
— Марис смята, че е разгадал метода на комуникация, който използва саботьорът, за да внася и изнася информация от Базата.
— Наистина ли? И какъв е този метод?
— В момента нямам време да ти обяснявам. Но щом изляза от камерата, той ще провери теорията си и ще се опита да проследи емисиите до източника им. Изпратих съобщения по електронната поща до всички шефове на отдели — Фъргюсън, Коновър, Бишоп и останалите — да са нащрек за всичко подозрително. — Той млъкна за миг. — Но с това ще се занимаваме после. Сега най-важното е да разкодираме сигналите.
Крейн въздъхна.
— Добре, но веднага щом излезеш от камерата, ще те чакам да дойдеш в Медицинския комплекс.
Ашър му се усмихна — предишната усмивка, която Крейн си спомняше от първите си дни на борда на „Буря в бездната“.
— Благодаря, Питър. — Главният учен се обърна към Марис. — Взе ли всичко?
Марис вдигна преносимия компютър и кимна.
— Вътре ще можем да получим безжичен достъп до глобалната мрежа — рече Ашър. — Стражите са на няколко нива под нас и тук няма да има смущения.
— Ще подготвя камерата — каза Крейн и се обърна, но после спря. — Чакай малко. Защо говориш в множествено число?
— И аз ще вляза с доктор Ашър — обади се Марис.
Крейн се намръщи.
— Защо? Ти не се нуждаеш от терапия.
— Това е единственият начин да продължим работата си, без да ни безпокоят — каза Марис.
Крейн се поколеба още малко, но изведнъж сви рамене. „В края на краищата там има само кислород“ — каза си.
— Добре. Влезте в камерата. Ще ви преведа през процедурите по микрофона.
Крейн влезе в контролната стая, но Ашър го последва, сложи дясната си ръка на рамото му и прошепна:
— Питър, не казвай на Спартан.
— Какво да не му казвам?
— За погрешния завой, който направихме. Нито колко близо сме в момента.
Думите му изненадаха Крейн.
— Мислех, че целта е да кажеш на Спартан какво си открил.
Ашър енергично поклати глава.