— Успокой се — каза Крейн на Ашър. — След миг ще те изкараме оттук.
Ашър го стисна още по-силно, крайниците му започнаха да се гърчат конвулсивно.
— Пио…
Ашър въздъхна и потрепери. Очите му се изцъклиха и от обгорялото му гърло се чу клокочещ звук. Пръстите му се отпуснаха и ръката му се свлече на пода.
ГЛАВА 36
Крейн седеше в стаята си и гледаше монитора, без да вижда нищо. От нещастния случай бяха минали няколко часа, но той все още беше вцепенен. Стоя дълго под душа и даде дрехите и престилката си в пералнята, но каютата му още миришеше на овъглена коса и кожа.
Не можеше да повярва в случилото се и това го парализираше. Наистина ли само преди осем часа бе направил аутопсия на Чарлс Васелхоф? Тогава имаха да пишат един доклад от аутопсия, а сега имаха три. Плюс още три за жертвите в Стъклено топче Едно.
Представи си Хауард Ашър, когато го видя за пръв път — образ на екрана в библиотеката на „Кралят на бурите“ преди две седмици, със загоряла от слънцето кожа, усмихнат. „Най-голямото научно и историческо откритие на всички времена“. Ашър никога не се бе усмихвал толкова много, колкото през онзи пръв ден. Крейн се запита доколко това беше перчене, демонстрация и фасада, за да го накара да се почувства добре дошъл и удобно.
Някой тихо почука и отвори. Беше Мишел Бишоп. Тъмнорусите й коси бяха прибрани назад и високите й скули бяха още по-ясно изразени. Черните й очи бяха зачервени и тъжни.
— Здравей, Питър — тихо каза тя.
Крейн завъртя стола си към нея.
— Здравей.
Бишоп не помръдна от мястото си, сякаш се колебаеше.
— Исках да проверя дали си добре.
Той поклати глава.
— Бил съм и по-добре.
— Не каза нищо — нито, когато закарахме трупа на Ашър в Медицинския комплекс, нито, когато извършихме окончателните прегледи, така че се притесних.
— Не мога да проумея какво се е случило в хипербаричната камера. Какво е предизвикало пожара? Защо не работеше системата с пръскачките?
— Спартан заповяда да започне разследване. Ще разберем какво е станало.
— Бях длъжен да направя повече. Да проверя камерата и да изпробвам пожарогасителната система.
Бишоп най-после влезе в стаята.
— Не трябва да мислиш за тези неща. Направил си всичко необходимо. Било е ужасен нещастен случай.
Крейн въздъхна.
— Дано си права.
— Не се обвинявай, Питър, иначе ще насъскам Корбет срещу теб.
Той се усмихна едва-едва.
Настъпи кратко мълчание. Бишоп заговори отново:
— Мисля да се върна в Медицинския комплекс. Искаш ли да ти донеса нещо от фармацевтичния шкаф? Ксанакс, валиум?
Крейн поклати глава.
— Не е нужно.
— Тогава ще дойда да те видя по-късно. Тя се обърна.
— Мишел?
Бишоп го погледна.
— Благодаря.
Тя кимна, излезе и безшумно затвори вратата. Крейн се втренчи в монитора и седя неподвижно няколко минути. След това рязко отмести стола си, стана и закрачи из стаята. И това не помогна, защото си спомни как Ашър бе крачил по същия начин в деня, когато му разкри какво представлява „Буря в бездната“. Точно преди четири дни.
Всичко беше ужасна ирония. Крейн най-после бе направил пробив, но Ашър умря, преди да чуе за него. Хауард Ашър, който го беше довел, за да разкрие загадъчното заболяване в Базата.
Огорчено си напомни, че не е единственият, постигнал напредък. Ашър, изглежда, също беше открил нещо. Сега обаче главният учен беше мъртъв от спонтанен пневмоторакс, газова емболия и изгаряния трета степен на осемдесет процента от тялото.
Бишоп имаше право. Крейн наистина беше необичайно мълчалив след смъртта на Ашър. Неразговорливостта му не се дължеше само на шока, но и на онова, което не можеше да каже. Изгаряше от желание да сподели с нея какво е открил, но тя нямаше необходимото разрешение за достъп до секретна информация. И тъй като не можеше да говори за пробива си, Крейн се затвори в себе си.
Не можеше да отлага повече докладите за аутопсиите.
Отново седна пред бюрото и включи монитора. Мигащата икона му показа, че има съобщение.
Крейн въздъхна и отвори пощата си. Беше странно, че съобщението няма подател. Той щракна с „мишката“ и го отвори.
Има време за много думи, но има време и за сън.
Омир, „Одисея“, Книга XI
Доктор Ашър говореше много. Думите му бяха важни. Сега може само да спи. Истинска трагедия.
Загинаха много хора, а още не сме го стигнали. Страхувам се от най-лошото. Сега цялото бреме е върху твоите плещи, драги мой докторе. Аз съм принуден да остана, но ти не си. Открий отговора и после замини, колкото можеш по-бързо.