Когато се налага да работиш в трака, не трябва да си сам. Намери си приятел. Боя се, че нашите ирационални числа тук в Базата се увеличават, откакто разговаряхме в каютата ти. Но може би всяко зло е за добро, защото в края на краищата отговорът на твоята загадка е в тях. Желая ти ведра утрин.
Крейн се намръщи. Не знаеше как да тълкува загадъчното съобщение. „Намери си приятел.“
На вратата отново се почука. Несъмнено Бишоп се връщаше с лекарствата, които бе отказал.
— Влез, Мишел — каза Крейн и затвори пощата си. Вратата се отвори. На прага стоеше Хюй Пионг, компютърната програмистка.
Крейн я погледна изненадано.
— Извинявайте — рече тя. — Надявам се, че не ви безпокоя.
— Съвсем не. Заповядайте, седнете.
Пионг седна и каза:
— Току-що научих за смъртта на доктор Ашър. Щях да разбера по-рано, но попаднах на нещо странно в лабораторията. Но веднага щом чух трябваше да разговарям с някого и колкото и да е странно, се сетих само за вас.
Крейн наклони глава на една страна.
Пионг неочаквано стана.
— Вероятно е егоистично от моя страна. Вие сте били там и сигурно се чувствате зле.
— Не. Всичко е наред. И аз изпитвам същата потребност да говоря.
— За доктор Ашър?
— Не. — „Раната все още е прясна“ — помисли той. — За нещо, което открих.
Тя отново седна.
— Знаете, че направих всяко изследване, за което можах да се сетя, като следвах улики и търсех причината за заболяванията на хората тук.
Пионг кимна.
— Не стигнах доникъде, но после ми хрумна нещо. Пациентите се оплакваха от два съвършено различни вида симптоми. Някои бяха физиологични — гадене, мускулни тикове и така нататък. Други бяха психични безсъние, объркване и дори мания. От самото начало смятах, че трябва да има общ фактор. Но кой фактор би покрил и двата вида? И тогава ми хрумна идеята, че основната причина трябва да е неврологична.
— Защо?
— Защото мозъкът контролира и съзнанието, и тялото. Поръчах да направят електроенцефалограми и днес получих първия комплект изследвания. Всички пациенти имат пикове в мозъчните делта-вълни — при възрастните хора трябва да са спокойни. Нещо още по-странно — схемата на пиковете е еднаква за абсолютно всеки пациент. И тогава ми хрумна безумна идея. Съпоставих схемите на електрическите импулси. И знаете ли какво открих?
— Нямам представа.
Крейн издърпа чекмеджето на бюрото, извади кафяв плик и безмълвно й го подаде. Пионг го отвори и измъкна компютърна разпечатка.
— Това е дигиталният шифър на Ашър — каза тя. Излъчват го стражите.
— Точно така.
Пионг озадачено се намръщи, а после изведнъж широко отвори очи.
— О, не! Нима искате да кажете, че…
— Да. Пиковете на вълните делта съответстват на светлинните пулсации. Това е същото послание, което е открил Ашър.
— Но как е възможно? Защо не забелязахме нищо?
— Не знам, но имам теория. Стражите предават посланията си на всяка възможна дължина на вълната на електромагнитната радиация — радиовълни, микровълни, ултравиолетови вълни и инфрачервени вълни. Създателят на стражите разполага с технология, далеч изпреварваща нашата. Затова вероятно излъчват посланията си на милиони други канали или видове радиация, които ние дори не знаем как да открием.
— Какви?
— Нямам представа. Може би кваркова радиация. Или нов тип частица, която прониква през материята като хипотетичните бозони на Хигс. Най-важното е, че някаква непозната форма на радиация, недоловима за нашите уреди, смущава електрическите импулси в мозъка.
— Защо не въздейства на всички?
— Защото биологичните системи не са еднакви. Някои хора имат по-тежки кости, а други по-устойчива нервна система. Или в Базата има структури, които неволно играят ролята на фарадееви клетки.
— На какво?
— Фарадееви клетки. Затворена конструкция, направена да отблъсква електромагнитните вълни. Но знаете ли какво? Мисля, че всички тук са засегнати, но в различна степен. Напоследък и аз не се чувствам на себе си. А вие?
Хюй се замисли за миг.
— Не съм забелязала.
Настъпи кратко мълчание.
— Ще кажете ли на адмирал Спартан? — попита тя.
— Още не.
— Защо? Струва ми се, че сте си свършили работата.
— Спартан не е настроен много добре към други мнения освен своето. Не искам да му казвам преждевременно и да му дам повод да отхвърли всичко. Колкото повече доказателства имам, толкова по-добре. Което означава да намеря другото.
— Какво друго?
— Преди да умре, Ашър откри нещо там, в хипербаричната камера. Знам, защото ми се обади по телефона. Каза, че всичко е в преносимия компютър. Трябва да го взема и да разбера какво е открил. Той отчаяно искаше да ми каже нещо, преди да издъхне. Повтаряше едно и също — пио.