Выбрать главу

Хюй отново се намръщи.

— Пио?

— Да.

— Какво може да е? Пионка? Пионер?

— Тайната е в компютъра му, ако не е твърде обгорял и все още работи.

Отново настъпи тишина.

Всеки потъна в мислите си. Накрая Крейн стана и се обърна към Хюй Пионг.

— Искате ли да отидем на Таймс Скуеър да пием еспресо?

Тя се засмя.

— Разбира се.

Излязоха в коридора.

— Може би дори ще ви помогна — добави Пионг.

— Как?

— Докато се готвех да взема научна степен по компютърни науки, прекарах едно лято на стаж в институт за възстановяване на информация.

Крейн се обърна към нея.

— Можете да възстановявате информация от повреден твърд диск?

— Не съм го правила сама, защото в края на краищата бях стажант, но много пъти съм наблюдавала процеса и съм помагала.

Спряха пред асансьора.

— Споменахте, че сте попаднали на нещо странно в лабораторията — напомни й Крейн. — Какво?

— Моля? А, да. Спомняте ли си абсорбционните линии, които ви показах? Излъчва ги маркерът.

— Казахте, че може би идват от някоя далечна звезда.

— Да.

Вратите на асансьора се отвориха, двамата се качиха и Крейн натисна бутона за девето ниво.

— Ей, така от интерес сравних абсорбционните линии с базата данни на известните звезди. Всяка звезда има уникална абсорбционна „сигнатура“. И познайте какво стана? Открих идеално съвпадение.

— Между вашия малък страж и някоя далечна звезда?

Хюй кимна.

— В съзвездието Лебед. Известна е като М 81. Намира се на сто и четиридесет светлинни години от нас.

— Мислите ли, че маркерът е изпратен оттам?

— Там е въпросът. Звездата има само една планета, великан от газ с океани от сярна киселина и атмосфера от метан.

Крейн озадачено потърка брадичката си.

— Възможно ли е да е станала някаква грешка?

Тя поклати глава.

— Абсорбционните сигнатури са уникални като пръстовите отпечатъци. Няма грешка.

— Смятате, че отгоре на всичко те се опитват да ни кажат откъде са?

— Така ми се струва.

— Много странно. Защото как е възможно планета от метан и киселина да вижда през кислорода и водата на Земята?

— Именно.

ГЛАВА 37

На пода на декомпресионния терапевтичен комплекс бяха разхвърляни отломки — празни пожарогасители, опаковки от бинтове и ръкавици за еднократна употреба. Капитан Терънс Королис обиколи всичко внимателно и предпазливо като котарак.

Пред вратата стояха двама командоси в униформите на „Черни операции“ и не допускаха никого. Друг пазеше стаята с контролните уреди. Королис намери шефа им Уобърн в чакалнята до хипербаричната камера. Уобърн разговаряше с техник в бяла престилка. Вратата на камерата беше отворена. В горния й край се виждаха следи от пожара — стигаха до покрития с черни сажди таван.

Уобърн видя Королис, кимна на техника и последва капитана в контролната стая. Королис изчака, докато Уобърн затвори вратата, и попита:

— Каква е последната информация?

Въпреки че накуцваше, Уобърн имаше мускулесто тяло и отривисти движения на военен.

— Предпазните вериги са били умишлено изключени, сър.

— А вътрешните пръскачки? Пожарогасителната система?

— Деактивирани в източника.

— Някакви предположения как е избухнал пожарът?

Уобърн посочи с палец към прозореца за наблюдение и чакалнята.

— Компресорът, сър. Техникът смята, че някой го е пипал.

— Как?

— Трансформаторът е бил изключен, докато компресорът е работел на максимални обороти.

Королис бавно кимна.

— И го е претоварил.

— Компресорът е прегрял и после е избухнал в пламъци. Да, сър.

— Къде би могло да бъде извършено това?

— Зад декомпресионния комплекс има килер с материали за поддръжка, забутан между две научни лаборатории. Всичко може да е било направено там.

— Отнело ли е много време?

— Техникът каза, че ако човекът е знаел какво прави, е отнело най-много две-три минути.

Королис отново кимна. Човекът беше знаел какво прави, и още как. Знаел беше как да прогори вътрешния корпус на купола с лазерната резачка. Добрият саботьор е обучен как да руши и взривява.

За Королис нямаше тайни в този вид подготовка.

Той се обърна към Уобърн.

— Има ли камери, насочени към килера?

Уобърн поклати глава и стоманеносивата му коса заблестя на изкуствената светлина.

— Не, сър.

— Добре.

Королис спря и погледна през прозореца за наблюдение. Техникът беше влязъл в хипербаричната камера и не се виждаше. Освен командосите в черни униформи нямаше други свидетели.