Крейн се приближи. Късо подстриганата му черна коса и сивите очи ярко контрастираха с бялата му престилка. Спартан се запита откога Крейн стои там и какво е чул.
— Какво има, докторе?
Крейн влезе. Очите му се стрелнаха първо към Спартан, после към Королис и останките на Стъклено топче Едно и накрая се спряха на адмирала.
— Търсех капитан Королис.
— Е, намерихте го.
Крейн се обърна към Королис.
— Командосите от Черни операции, които пазят хипербаричния терапевтичен комплекс, ми казаха да говоря с вас. Искам преносимия компютър на Ашър.
Капитан трети ранг Королис се намръщи.
— Защо ви е?
— Мисля, че Ашър е открил нещо точно преди пожара. Вероятно значението на сигналите, които излъчват стражите.
— Лаптопът е силно обгорял от пожара — каза Королис.
— Струва си да проверим. Не сте ли съгласен?
Спартан с любопитство ги наблюдаваше. Крейн и Королис очевидно не се обичаха.
— Добре — съгласи се капитанът. — Елате с мен. Компютърът е в шкафа за веществени доказателства в хипербаричния кабинет.
— Благодаря. — Крейн погледна адмирала, кимна и тръгна след Королис.
— Доктор Крейн? — повика го Спартан.
Крейн се обърна.
— Ако откриете нещо, моля, незабавно ми докладвайте.
— Добре.
Королис отдаде чест и двамата излязоха от хладилния склад. Спартан замислено гледаше след тях.
ГЛАВА 39
Крейн намери Хюй Пионг в лабораторията й. Програмистката внимателно разглеждаше разпечатка на абсорбционната линия и записваше бележки на бледозелен лист. Вдигна глава, когато той влезе, и се усмихна.
— Браво. Взел си лаптопа.
Усмивката й обаче помръкна, като видя изражението му.
— Нещо не е наред ли, Питър?
Крейн погледна монтираната на тавана охранителна камера за наблюдение, внимаваше да стои извън обхвата й.
— Искам да те питам нещо. Била ли си в Приемната на външния корпус?
— Мястото, където се скачва Коритото? — Хюй поклати глава. — Никога.
— Къде беше, когато умря Ашър?
— Тук, в моята лаборатория. Забрави ли, че изследвах абсорбционните линии? Казах ти.
— И не си се приближавала до хипербаричната камера?
— Не. — Тя се намръщи. — Защо? За какво намекваш?
Той се поколеба. Готвеше се да поеме пресметнат риск и вероятно да наруши всички правила в дългата клетвена декларация, която беше подписал, но не разбираше защо Королис би излъгал за вината на Хюй Пионг. Помагането на заподозрян в саботаж беше предателство, но инстинктът му подсказваше, че може да има доверие на Пионг.
Освен това тя беше единственият човек, който можеше да му помогне да разбере какво е открил Ашър.
Крейн облиза устни.
— Слушай внимателно, Хюй. Королис мисли, че ти си саботьорът.
Тя се ококори от изумление.
— Аз?!
— Само слушай. Той убеди Спартан да те постави под домашен арест. Всеки момент ще дойдат командоси да те придружат до каютата ти.
— Не може да бъде. — Тя се задъха. — Това е лъжа.
Той я дръпна към себе си, извън обхвата на камерата.
— Успокой се, Хюй. Всичко е наред. Ще те измъкна оттук.
— Но къде! — Гласът й прозвуча пискливо.
— Отпусни се. Искам да мислиш. Има ли лаборатория или друго помещение, където можеш да работиш върху лаптопа? Изолирано и далеч от оживлението, място без камери за наблюдение?
Тя не отговори.
— Дишай бавно. Няма да им позволя да те отведат. Кажи ми, знаеш ли такова място?
Пионг кимна.
— На шесто ниво. Лабораторията по приложна физика на морето.
— Добре. Но първо трябва да направя нещо. — Крейн бръкна в джоба на лабораторната си престилка, извади стерилна опаковка и я разкъса. На изкуственото осветление блесна скалпел номер дванадесет.
— Защо ти е това? — попита Хюй.
— Трябва да махна радиочиповете, които са ни имплантирали — отвърна той, извади други медицински принадлежности и ги сложи на масата. — Иначе ще ни намерят, където и да отидем.
Нави ръкава на престилката си, намаза рамото си с дезинфекционна течност, доближи скалпела до кожата си и затаи дъх.
Острието сряза първо епидермиса, после проникна през дермата. Радиочипът се показа, обвит в жълта подкожна тлъстина. Пионг отмести поглед. Крейн го извади с форцепс, пусна го на пода и го стъпка с крак.
— Готово. Сега няма да ме следят като мигрираща птица.
Пое си дъх, стерилизира раната, превърза я, сложи лепенка и хвърли скалпела в кошчето за отпадъци, а след това извади друг стерилен скалпел и се обърна към нея.
Хюй неволно отстъпи назад.
— Не се тревожи. Имам обезболяващ тампон, който ще притъпи чувствителността на кожата ти. Не го използвах за себе си, защото в бързината взех само един от амбулаторията на временния лазарет.