Выбрать главу

Крейн се приближи. Късо подстриганата му черна коса и сивите очи ярко контрастираха с бялата му престилка. Спартан се запита откога Крейн стои там и какво е чул.

— Какво има, докторе?

Крейн влезе. Очите му се стрелнаха първо към Спартан, после към Королис и останките на Стъклено топче Едно и накрая се спряха на адмирала.

— Търсех капитан Королис.

— Е, намерихте го.

Крейн се обърна към Королис.

— Командосите от Черни операции, които пазят хипербаричния терапевтичен комплекс, ми казаха да говоря с вас. Искам преносимия компютър на Ашър.

Капитан трети ранг Королис се намръщи.

— Защо ви е?

— Мисля, че Ашър е открил нещо точно преди пожара. Вероятно значението на сигналите, които излъчват стражите.

— Лаптопът е силно обгорял от пожара — каза Королис.

— Струва си да проверим. Не сте ли съгласен?

Спартан с любопитство ги наблюдаваше. Крейн и Королис очевидно не се обичаха.

— Добре — съгласи се капитанът. — Елате с мен. Компютърът е в шкафа за веществени доказателства в хипербаричния кабинет.

— Благодаря. — Крейн погледна адмирала, кимна и тръгна след Королис.

— Доктор Крейн? — повика го Спартан.

Крейн се обърна.

— Ако откриете нещо, моля, незабавно ми докладвайте.

— Добре.

Королис отдаде чест и двамата излязоха от хладилния склад. Спартан замислено гледаше след тях.

ГЛАВА 39

Крейн намери Хюй Пионг в лабораторията й. Програмистката внимателно разглеждаше разпечатка на абсорбционната линия и записваше бележки на бледозелен лист. Вдигна глава, когато той влезе, и се усмихна.

— Браво. Взел си лаптопа.

Усмивката й обаче помръкна, като видя изражението му.

— Нещо не е наред ли, Питър?

Крейн погледна монтираната на тавана охранителна камера за наблюдение, внимаваше да стои извън обхвата й.

— Искам да те питам нещо. Била ли си в Приемната на външния корпус?

— Мястото, където се скачва Коритото? — Хюй поклати глава. — Никога.

— Къде беше, когато умря Ашър?

— Тук, в моята лаборатория. Забрави ли, че изследвах абсорбционните линии? Казах ти.

— И не си се приближавала до хипербаричната камера?

— Не. — Тя се намръщи. — Защо? За какво намекваш?

Той се поколеба. Готвеше се да поеме пресметнат риск и вероятно да наруши всички правила в дългата клетвена декларация, която беше подписал, но не разбираше защо Королис би излъгал за вината на Хюй Пионг. Помагането на заподозрян в саботаж беше предателство, но инстинктът му подсказваше, че може да има доверие на Пионг.

Освен това тя беше единственият човек, който можеше да му помогне да разбере какво е открил Ашър.

Крейн облиза устни.

— Слушай внимателно, Хюй. Королис мисли, че ти си саботьорът.

Тя се ококори от изумление.

— Аз?!

— Само слушай. Той убеди Спартан да те постави под домашен арест. Всеки момент ще дойдат командоси да те придружат до каютата ти.

— Не може да бъде. — Тя се задъха. — Това е лъжа.

Той я дръпна към себе си, извън обхвата на камерата.

— Успокой се, Хюй. Всичко е наред. Ще те измъкна оттук.

— Но къде! — Гласът й прозвуча пискливо.

— Отпусни се. Искам да мислиш. Има ли лаборатория или друго помещение, където можеш да работиш върху лаптопа? Изолирано и далеч от оживлението, място без камери за наблюдение?

Тя не отговори.

— Дишай бавно. Няма да им позволя да те отведат. Кажи ми, знаеш ли такова място?

Пионг кимна.

— На шесто ниво. Лабораторията по приложна физика на морето.

— Добре. Но първо трябва да направя нещо. — Крейн бръкна в джоба на лабораторната си престилка, извади стерилна опаковка и я разкъса. На изкуственото осветление блесна скалпел номер дванадесет.

— Защо ти е това? — попита Хюй.

— Трябва да махна радиочиповете, които са ни имплантирали — отвърна той, извади други медицински принадлежности и ги сложи на масата. — Иначе ще ни намерят, където и да отидем.

Нави ръкава на престилката си, намаза рамото си с дезинфекционна течност, доближи скалпела до кожата си и затаи дъх.

Острието сряза първо епидермиса, после проникна през дермата. Радиочипът се показа, обвит в жълта подкожна тлъстина. Пионг отмести поглед. Крейн го извади с форцепс, пусна го на пода и го стъпка с крак.

— Готово. Сега няма да ме следят като мигрираща птица.

Пое си дъх, стерилизира раната, превърза я, сложи лепенка и хвърли скалпела в кошчето за отпадъци, а след това извади друг стерилен скалпел и се обърна към нея.

Хюй неволно отстъпи назад.

— Не се тревожи. Имам обезболяващ тампон, който ще притъпи чувствителността на кожата ти. Не го използвах за себе си, защото в бързината взех само един от амбулаторията на временния лазарет.