— Но защо? — Крейн беше стъписай. — Няма логика. Всички знаеха, че лаптопът е повреден.
— Предполагам, че някой е искал да се увери в това.
Крейн бавно издърпа другия стол и седна. Свали маската си и я хвърли на масата. Изведнъж се почувства много стар.
— Тогава това е краят. Никога няма да разберем какво е открил Ашър. — Той въздъхна и погледна Пионг.
Онова, което видя, го изненада. Тя го гледаше и на устните й трептеше дяволита усмивка.
— Какво? — попита Крейн.
— Знам още няколко номера.
— Но нали твърдият диск е изтрит!
— Да, но това не означава, че информацията е изчезнала.
Той поклати глава.
— Не разбирам.
— Когато заличиш информация на твърд диск, ти всъщност пишеш отгоре произволни нули и единици. Докато пише новата информация, четящата и пишещата глава използва само достатъчно сигнал, необходим да въведе новия бит. Така работят твърдите дискове само достатъчно сигнал, не повече.
— Защо?
— За да са сигурни, че съседните битове няма да бъдат засегнати. И тъй като сигналът не е достатъчно мощен, за да насити платката напълно, предишната информация като призрак влияе на цялостната сила.
Крейн я гледаше, без да разбира нищо.
— Да речем, че на твърдия диск има две позиции, една до друга. Първата е нула, а втората единица. Някой написва върху тях две единици. И така, имаме единици и на двете позиции. Но познай какво става? Тъй като главата използва минимален сигнал, за да ги напише, позицията, която по-рано е съдържала нула, има по-слаба сила на сигнала от позицията с единицата.
— Предишната информация влияе на новата информация, записана върху нея?
— Точно така.
— И ти имаш инструмент, който възстановява първоначалната информация?
Хюй кимна.
— Инструментът отчита абсолютната стойност на сигнала и я изважда от онова, което е било написано на твърдия диск. Така получаваме сенчесто изображение на написаното преди това.
— Нямах представа, че това е възможно. — Крейн изведнъж млъкна. — Чакай малко. Информацията не е била само пренаписана. Ти каза, че е била размагнитизирана, дегаусирана. Как ще я възстановиш?
— Какъвто и дегаус да е използван, не изглежда много мощен. Вероятно е преносим ръчен модел. Или човекът, който е изтрил диска, не е съобразил, че платките на твърдия диск имат тънко покритие. Лекото размагнитизиране е все едно да пренапишеш диска два-три пъти. А моят инструмент може да възстанови заличената информация два пъти повече.
Крейн смаяно поклати глава.
— Но процесът е унищожителен. Можем да направим само един опит. И това означава, че ще ни трябва друг твърд диск, на който да прехвърлим възстановената информация. Аз съсипах моя лаптоп, когато махнах главната контролна платка. Може ли да взема твоята?
Той се усмихна.
— Бързо трошим компютрите. Разбира се. Ей сега ще го донеса.
— Ще стартирам възстановяването на информацията. — Хюй остави лупата и взе комплекта инструменти.
— Тук си в безопасност — каза Крейн, обърна се и безшумно излезе от лабораторията.
ГЛАВА 41
Уолас накуцваше повече от обикновено, бързаше през лабиринта коридори в научните секции на преустроената петролна платформа „Кралят на бурите“. Току-що беше получил съобщение — кодиран сигнал, предаден по нискочестотен радиопредавател — и трябваше незабавно да го предаде на оперативния агент на борда на „Буря в бездната“.
Коритото заминаваше след двадесет минути. Ако побързаше, Уолас щеше да успее.
Стигна до стаята си, запали лампата и заключи вратата. Куриерският чувал беше до бюрото му, готов да бъде занесен в Приемната на най-долното ниво на платформата. Уолас го отвори, прерови съдържанието му и извади компактдиск с надпис „Радиографии 001136001152“.
Файлове с изображения — точно каквото му трябваше.
Пъхна диска в компютъра и зареди в паметта произволна радиографична снимка. След това извади диска, сложи го в кутия и го върна в куриерския чувал. Написа кратка програма, която щеше да скрие съобщението в най-незначителните пиксели на радиографията, и за пет минути я въведе в компютъра и два пъти я провери за вируси.
Изсумтя одобрително и натисна клавиша FUNCTION. Кратката програма започна да се изпълнява. На екрана се появи въпросителен знак. Програмата искаше входяща информация. Уолас внимателно написа съобщението, което му беше заповядано да предаде, и след това го прочете, за да провери дали не е допуснал грешка.
АКО РАБОТАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕКЪСНАТА, УНИЩОЖИ БАЗАТА ДО 24 ЧАСА
Усмихна се доволно и натисна ENTER. Съобщението изчезна от екрана. Последва кратка пауза — програмата конвертираше съобщението в бинарния му еквивалент после го скри в дигиталния код на радиографията. Мелодично изчуруликване сигнализира, че процесът е завършен успешно.