Уолас се усмихна по-широко.
Отвори чекмеджето, извади презаписващ компактдиск, пъхна го във флопито и даде инструкции на компютъра да изгори копието на подправената радиография. Докато машината работеше, Уолас се облегна на стола и почисти очилата си с края на ризата си. Изображението не беше голямо и новият диск го пое за няколко минути. Той го извади и бързо рестартира компютъра, като мигновено унищожи всички следи от работата си. Измъкна от отвореното чекмедже нова кутия, сложи вътре диска, написа името на получателя с черен маркер и пусна двата диска в куриерския чувал.
Стана, метна чувала на рамото си и си погледна часовника.
Оставаха дванадесет минути. Отлично.
Отключи вратата, излезе и като си подсвиркваше, тръгна към Приемната и чакащото Корито.
ГЛАВА 42
Хюй Пионг подскочи на стола и изпусна отвертката.
— Господи! Уплаши ме до смърт!
— Извинявай. — Крейн тихо затвори вратата.
— Много се забави. Какво стана?
— Трябваше да отговоря на няколко съобщения в моята каюта. — Крейн не си направи труда да спомене десетминутния разпит, на който го подложиха, докато се връщаше през Бариерата. Двама морски пехотинци бяха много нетърпеливи да разберат къде е Хюй Пионг. Нямаше смисъл да я изнервя повече. — Докъде стигна? попита той и сложи лаптопа си на масата.
Тя работеше върху някакво сложно приспособление, което за дилетантското око на Крейн приличаше на комбинация от няколко лабораторни инструмента, заобиколени от джунгла от кабели. В отговор на въпроса му Хюй стана и каза:
— Току-що приключих с последния тест.
— С това тука?
— Да, Магнитометър и аналогово-дигитален конвертор, свързани с четящо-разкодиращо устройство, Цялото нещо може да направи копие бит по бит на изтрития твърд диск на доктор Ашър.
Крейн подсвирна.
— Ашър е обзавел добре лабораториите. Ами ако не разполагаше с всичките тези страхотни играчки?
— Магнитометърът е най-важното нещо. Мога да се справя и без останалите уреди, но ще отнеме много повече време. — Пионг протегна ръка към компютъра му, после спря. — Ще изтрия твърдия ти диск. Сигурен ли си, че нямаш нищо против?
Той сви рамене.
— Давай. И без това всичките ми файлове са в мрежата.
Хюй включи компютъра му и написа няколко команди.
— Ще продължи няколко минути.
Настъпи тишина. Само твърдият диск потракваше.
— Докато взимах лаптопа, помислих за някои неща каза Крейн. — Онзи, който е дегаусирал компютъра на Ашър, е искал да е абсолютно сигурен, че откритието ще остане тайна.
— И аз си мислех същото. Но не е искал и никой да знае, че го размагнитизирал.
— Именно. Инак можеше просто да го разбие с чук.
— Но кой? И защо?
— Саботьорът?
— Изглежда малко вероятно, нали? Не знам какви са мотивите му, но на негово място бих предпочела да запазя информацията за себе си. — Хюй се изправи. — Добре. Готови сме.
Махна кутията на лаптопа и прикрепи края на единия кабел към твърдия диск, а после включи веригата уреди, настрои ги и едновременно дръпна лостчетата на магнитометъра и на дигиталното разкодиращо устройство. Лабораторията се изпълни с тихо бръмчене.
— Колко време ще продължи? — попита Крейн.
— Не много дълго. Доктор Ашър е бил като теб вършел е повечето си работа в мрежата на Базата. Съмнявам се, че компютърът му съдържа нещо повече от личната му поща, файлове от интернет и работата върху шифъра.
Изминаха десет минути. Двамата не разговаряха. Пионг наблюдаваше процеса, а Крейн обикаляше лабораторията и оглеждаше различните уреди. Най-после бръмченето спря.
— Свърши. — Хюй изключи устройствата, издърпа кабела, сложи кутията на лаптопа на Крейн и се обърна към него. — Готов ли си?
— Давай.
Тя натисна бутона за захранването и двамата се втренчиха в екрана. За миг той остана тъмен. След това се чу кратко изчуруликване и се появи началният екран.
— Бинго — промълви Хюй.
Крейн леко стисна ръката й и зачака. Тя зареди програмите от единия си компактдиск и започна да разглежда документите на Ашър.
— Всичко изглежда непокътнато. Няма пропуски в информацията.
— Какво има?
— Както предполагах, електронна поща и няколко научни статии. И после голяма папка, озаглавена „декодирани“.
— Отвори я.
Хюй написа серия команди.
— Папката съдържа няколко помощни програми, с които не съм запозната, вероятно езикови преводачи или програми за декодиране. Има и три поддиректории. Едната се казва „първоначален“, другата „източник“, третата — „мишена“.