— Няма никой — каза единият. — Да видим в следващата лаборатория.
— Чакай малко. Първо искам да проверя нещо — отвърна другият и предпазливо тръгна към килера.
ГЛАВА 43
Крейн се сви в тъмнината. Хюй затаи дъх.
Той хвана ръката й и леко я стисна.
Тънките лъчи светлина, проникващи през решетката, бяха затъмнени от приближаващия се командос. Стъпките му спряха точно пред вратата на килера.
Изведнъж изпращя радиопредавател и пехотинецът натисна бутона и каза:
— Барбоса слуша. — Гласът му се чуваше буквално над главите им. След това настъпи кратко мълчание. Слушам, сър. Тръгваме.
— Какво има? — попита другият, който още стоеше до масата.
— Королис. Забелязали са нещо.
— Къде?
— В Регенериране на отпадъци. Да вървим. Стъпките се отдалечиха, вратата се затвори и отново настъпи тишина.
— Махнаха се — прошепна Крейн.
Очите на Хюй бяха широко отворени от страх и блестяха на слабата светлина.
Изминаха пет минути, без никой от двамата да пророни дума. Крейн най-после безшумно бутна вратата на килера, излезе, с разтреперани крака отиде до електрическия ключ и запали лампите.
Хюй също влезе в лабораторията и смъкна мушамата от инструментите и компютрите. Движенията й бяха бавни и механични.
— Какво ще правим сега?
— Ще продължим да търсим — отвърна Крейн.
— Но къде? Разгледахме всички разкодирани послания. Те съдържат само невъзможни математически изрази.
— А другият файл, initial.txt, по-дългият, който се излъчва от границата Мохо? Сигурна ли си, че няма превод на лаптопа?
Пионг поклати глава.
— Ти го каза. Доктор Ашър сигурно се е съсредоточил върху по-кратките сигнали, предавани от стражите.
Той се вгледа в компютъра на Ашър.
— Какво може да е открил? Не беше на себе си от вълнение, когато ми се обади от кислородната камера. Трябва да има нещо. Можеш ли да проследиш последните му стъпки?
Тя се намръщи.
— Какво имаш предвид?
— Да провериш часа и датата на файловете, за да разберем какво е правил в минутите, преди да ми се обади.
— Разбира се. Ще направя списък на файловете и ще ги сортирам по дата и час. — Пионг се обърна към лаптопа, отвори прозорец за търсене и написа команда. Повечето файлове, върху които е работил, са в папката „декодирани“. — Тя посочи екрана. — Но през последните петнадесет минути, докато компютърът е работел, доктор Ашър, изглежда, е сърфирал в интернет.
— Така ли?
Хюй кимна.
— Ще отворя браузера и ще видя хронологията.
И отново затрака по клавиатурата. Крейн озадачено потърка брадичка. „Вътре ще можем да получим безжичен достъп до глобалната мрежа“ — беше казал Ашър на Марис точно преди да влязат в хипербаричната камера. Сигурно бяха получили достъп до интернет. Но защо?
— Ето списък на сайтовете, които е посетил — каза Пионг и се дръпна, за да направи място на Крейн.
Той се наведе към екрана. Списъкът съдържаше десетина уебсайта, повечето с прозаични правителствени имена.
— Няколко сайта в Агенцията за опазване на околната среда — измърмори Крейн. — Комитетът за ядрена регулация. Проектът „Планина Окотило“.
— Списъкът е хронологичен — каза Хюй. — Последните сайтове, които е посетил, са най-отдолу.
Крейн се втренчи в екрана и изведнъж всичко му се изясни.
— Мили Боже! — възкликна той. Прозрението изгори като лава съзнанието му.
— Какво?
Той завъртя стола си към нея.
— Има ли връзка в лабораторията? Трябва ми достъп до интернет.
Пионг извади кабел и свърза лаптопа с глобалната мрежа. Крейн придвижи курсора на последното влизане в хронологията и щракна с мишката. На екрана се отвори нов прозорец и показа изпълнен с текст официален сайт с печата на Министерството на енергетиката отгоре и заглавие с големи букви:
ППИО — Пилотен план за изолиране на отпадъци Карлсбад, Ню Мексико
— ППИО — промълви Хюй.
— Това казваше Ашър. Имал е предвид Пилотния план за изолиране на отпадъци.
— Но какво представлява това?
— Серия огромни пещери в грамадно образувание от сол, дълбоко под пустинята Чихуахуа в Ню Мексико. Огромно подземно хранилище. Много, много отдалечено място. Ще е първото сметище на страната за трансуранови отпадъци.
— Трансуранови отпадъци?
— Ядрени боклуци. Радиоактивни странични продукти от студената война и надпреварата във въоръжаването, инструменти, защитни облекла, стари двигатели за космически ракети. И всичко буквално свети от плутоний и други, по-тежки от урана елементи. В момента материалите се складират навсякъде, но новият план е да бъдат прибрани само на едно централно място — много надълбоко под пустинята. А планина Окотило е строго охраняван район в югоизточна Калифорния, геологично хранилище за изразходвано ядрено гориво и излезли от употреба оръжия за масово поразяване. Бях на научна конференция за опасностите от ядрените отпадъци и деактивираните оръжия. Изборът на място за изхвърляне на нещо толкова смъртоносно е огромен проблем, затова са необходими хранилища като планината Окотило и Карлсбад. Но каква е връзката с проекта „Буря в бездната“? За какво намекваше Ашър?