— Ако наводниш Базата, и ти ще умреш — добави Корбет.
— Настройвам детонаторите на десет минути. Дотогава ще съм на дванадесета палуба и ще вървя към аварийната капсула.
Той поклати глава.
— Не го прави, Мишел. Не предавай родината си. Не знам за коя държава работиш, но не си заслужава. Това не е начинът.
Лицето й изведнъж помръкна.
— Какво те кара да мислиш, че работя за чуждо правителство? — ядосано попита тя. — И че изобщо работя за някое правителство?
— Аз — започна Корбет и млъкна, стъписан от внезапния й изблик на гняв.
— Не може да се позволи на Съединените щати да вземат онова, което се намира там долу. Америка многократно показа, че злоупотребява с дадената й власт. Имахме атомна бомба и какво направихме? Изравнихме със земята два големи града.
— Не можеш да го сравняваш с…
— Какво смяташ, че ще направят Щатите с технология като онази долу? Не може да им се повери такава мощ.
— Технология? — искрено озадачен попита Корбет. За каква технология говориш?
Гневният й изблик премина толкова бързо, колкото беше започнал. Бишоп не отговори, а само ядосано поклати глава.
В настъпилата тишина се чу мъжки глас.
Стомахът на Корбет се сви от страх. По време на разгорещения разговор беше забравил да притиска с палец говорителя на телефона.
Изражението на Бишоп стана още по-безмилостно.
— Дай да ти видя ръцете.
Той бавно вдигна ръце. Телефонът беше в дясната.
— Ти! — С внезапно движение, мълниеносно като атакуваща змия, тя насочи пистолета към него и натисна спусъка.
От дулото се разнесе облак дим. Звукът наподобяваше кихане. В гърдите на Корбет избухна пареща болка. Огромна, невидима сила го блъсна назад към капака на вентилационната система. Той се свлече на пода, хриптеше и се давеше. Точно преди пред очите му да падне мрак, Корбет неясно видя, че Бишоп безцеремонно стъпка мобилния му телефон, а после отново коленичи и бързо продължи работата си с блокчето пластичен експлозив.
ГЛАВА 48
Крейн се качи в асансьора, натисна бутона с надпис A1 и още преди вратите да се затворят, неспокойно закрачи из кабината. Защо се бавеше Мишел Бишоп? Беше разговарял с нея преди повече от деветдесет минути. Тя бе казала, че ще й трябва половин час, за да събере учените.
Какво се беше случило?
Накрая му беше омръзнало да чака във временния лазарет и реши да направи още един опит да убеди адмирал Спартан. Трябваше да опита. Залогът беше прекалено голям. Всичко беше по-добро от седенето със скръстени ръце, дори спорът.
Вратите на асансьора се отвориха и в същия миг му хрумна нещо. Той слезе, извади мобилния телефон от джоба си и набра номера на Централни услуги.
— С какво мога да ви помогна? — попита безразличен женски глас.
— Трябва да говоря с Джийн Вандербилт от Океански изследвания. Нямам достъп до телефонен указател.
— Един момент. Ще ви свържа.
Докато Крейн бързо вървеше по боядисания в светлочервено коридор, телефонът му силно изщрака няколко пъти, после се чу мъжки глас.
— Океанографията. Вандербилт слуша.
— Доктор Вандербилт? Обажда се Питър Крейн.
Последва кратко мълчание. Вандербилт сигурно се опитваше да си спомни кой му се обажда.
— Доктор Крейн, човекът на Ашър?
— Точно така.
— Доктор Ашър много ни липсва.
— Мишел Бишоп свърза ли се с вас?
— Доктор Бишоп? Скоро не съм я чувал.
Крейн спря.
— Не ви се е обадила?! И вие сте в лабораторията си?
— Да. От няколко часа.
Крейн отново тръгна, този път по-бавно.
— Слушайте, доктор Вандербилт. Става нещо сериозно, но не мога да говоря за това по телефона. Ще се нуждая от вашата помощ и на другите най-добри учени.
— Какво има? Спешен медицински случай?
— Може да се каже и така. Лично ще ви съобщя подробностите. Засега мога само да ви кажа, че става дума за безопасността на Вазата и може би много повече.
Отново настъпи мълчание.
— Добре. Какво искате да направя?
— Съберете колегите си, колкото е възможно по-бързо и незабелязано и когато сте готов, ми се обадете.
— Ще ми трябват няколко минути. Някои са в секретната зона.
— Веднага се свържете с тях. Предайте им да не казват нищо на никого. Повярвайте ми, жизненоважно е, доктор Вандербилт. Ще ви обясня, когато се видим.
— Добре, докторе. — Гласът на Вандербилт стана бавен и замислен. — Ще се погрижа да събера групата в залата за конференции на дванадесета палуба.
— Обадете ми се на мобилния телефон. Номерът е в указателя. Веднага ще дойда.