Крейн затвори и закачи телефона на джоба на лабораторната си престилка. „Ако Спартан се съгласи, ще кажа на Вандербилт, че проблемът е решен“.
Отпред бяха двойните врати на Сондажния комплекс. За своя изненада Крейн забеляза, че вратите вече не се охраняват от морски пехотинци, а от двама агенти на Черни операции с карабини М-16.
Той се приближи и единият вдигна ръка, за да му направи знак да спре. Агентът внимателно разгледа пропуска на Крейн и най-после отстъпи назад и отвори вратите.
В комплекса цареше оживление. Крейн спря и се огледа. На стратегически позиции бяха поставени на пост морски пехотинци и агенти от Черни операции. В препълнения хангар сновяха техници и работници от поддръжката. Активността беше съсредоточена в центъра, където на роботизираната скоба беше окачена едната от двете останали сфери. Скелето с лазера беше наблизо. При вида на Стъкленото топче лицето на Крейн помръкна.
Високоговорителите в ъглите на тавана бълваха статичен шум.
— Внимание — чу се рязък, отсечен глас. — Спускането на Стъклено топче Три започва след десет минути. Офицерите по контрола на потапянето да се явят на станциите си.
Крейн пое дълбоко дъх и тръгна към сферата. Няколко техници бяха заобиколили тричленния екипаж.
Единият член на екипажа се обърна и го погледна. Крейн спря изненадан. Над белия гащеризон позна набръчканото лице и буйните бели коси на доктор Флайт.
Очите на Флайт се отвориха широко, когато го видя. Той се отдели от групата и се приближи до Крейн.
— Доктор Флайт, защо сте в униформа на член на екипажа?
Старецът се втренчи в него. Изящните му малко птичи черти бяха напрегнати и нервни.
— Не искам да го обличам! Работата ми е да поправя и да усъвършенствам ръката и да науча другите на загадките й, а не да я манипулирам, но той настоя. „Трудно е да се противопоставиш на Олимпиеца“. — Погледна през рамо и понижи тон. — Аз трябва да съм тук, но вие не. Махайте се. Както ви казах, всичко е нарушено.
— Искам да намеря — започна Крейн и изведнъж млъкна, защото към него се приближи Королис. Крейн се изненада още повече, като видя, че и той е облечен в белия комбинезон на екипажа на Стъкленото топче.
— Влизайте в сферата — нареди Королис на Флайт и после насочи светлите си кривогледи очи към Крейн. Какво правите тук?
— Търся адмирал Спартан.
— Той не е на разположение. — Королис беше зарязал предишното си лицемерно лустро на учтивост. Сега тонът, изражението и държането му излъчваха враждебност и подозрителност.
— Трябва да говоря с него.
— Невъзможно — троснато отвърна Королис.
— Защо?
— Адмиралът получи психическо разстройство. Аз поех командването.
— Психическо разстройство?
Дали заради това се бавеше Бишоп? Крейн обаче мигновено отхвърли тази мисъл. Ако шефът на Базата беше получил пристъп или припадък, Корбет или някой от медиците, или Бишоп щяха да му кажат.
А това означаваше само едно — никой от медицинския персонал не беше уведомен. В съзнанието му прозвуча сигнал за тревога. Той изведнъж осъзна колко рисковано и опасно е станало положението.
— Внимание — отново се чу гласът от високоговорителя. — Започва въвеждането на екипажа. Екипът по херметизирането да се подготви за възстановяване и потвърждаване целостта на корпуса.
— Не го правете — каза Крейн.
Королис се намръщи.
— Какво да не правя? — Очите му бяха зачервени, обикновено спокойният му глас беше неестествено силен и задъхан.
— Не отивайте долу.
— Сър! — извика един работник от наблюдателната станция.
Капитанът се обърна към него.
— Какво има?
— Някой иска да говори с вас. Брус, помощник-психиатърът от Медицинския комплекс.
— Кажи му, че съм зает.
— Сър, той казва, че изключително важно.
— В момента това е единственото важно нещо. Той посочи Стъклено топче Три.
— Добре, сър. — Мъжът затвори телефона и отново насочи вниманието си към контролните уреди.
Королис се обърна към Крейн.
— И защо да не се спускам?
— Прекалено опасно е. Това е все едно да търсите зелен хайвер.
Командирът направи крачка към него. На челото и на слепоочията му блестяха капки пот.
— Чух за теорията ви. И знаете ли какво мисля, докторе? Мисля, че вие сте опасният. За духа на персонала и за мисията. — Той се втренчи в Крейн, после рязко се обърна към двама морски пехотинци. — Хоскинс! Мендес!
Те застанаха мирно.
— Сър!
Королис посочи с палец Крейн.
— Този човек е под военен арест. След като Топчето бъде спуснато и прозвучи сигналът, че всичко е наред, го заведете в ареста и поставете пред килията му въоръжен пазач.