Третият експлозив беше високо. Корбет запъна пети в пода и се надигна, успя да го измъкне и го пусна на пода. Болката се засили толкова много, че той нямаше представа как ще стигне до четвъртия детонатор. Лежеше в сумрака и се мъчеше да запази съзнание, слушаше тихия шепот на гласовете, които бяха започнали да водят безкраен спор по някакви инженерни въпроси. Колко време му оставаше? Една минута? Две? Запита се къде е Бишоп. Несъмнено бе приклекнала зад някоя машина, нетърпеливо слушаше разговора и чакаше работниците да се махнат, за да избяга.
Защо просто не ги застреляше? Пистолетът беше със заглушител. Причината можеше да е само една. Пистолетът с корпус от полимерна керамика имаше малък пълнител, вероятно за два патрона. Бишоп пък не можеше да изтича покрай работниците, защото щеше да се издаде.
Не. Бишоп нямаше да мине покрай тях. Щеше да се върне при пластичния взрив и да пренастрои детонаторите, за да спечели време.
Вглъбен в задачата си и зашеметен от болката и загубата на кръв, той не се беше сетил за това по-рано. Бишоп щеше да се върне всеки момент.
Отчаянието му вдъхна нови сили. С последни сили Корбет протегна ръка още веднъж и пръстите му се вкопчиха в четвъртия и последен детонатор.
В същия миг на входа на второто отделение се появи тъмен силует. Бишоп го забеляза, тихо изруга и отскочи назад.
Корбет трепна от изненада и изумление. Пръстите му неволно се свиха. Чу се изщракване и от детонатора излезе облаче пушек. Ужасяващото напрежение продължи само една милисекунда, но на Корбет му се стори цяла вечност. А после, с невъобразимо оглушителен писък, вселената се разпадна в апокалипсис от огън и стомана. И вода.
ГЛАВА 50
— Външните врати затворени — монотонно съобщи гласът по високоговорителя. — Херметизацията активирана. Стъклено топче Три е в тръбата. Време до работния обект — деветнадесет минути и тридесет секунди.
Питър Крейн отчаяно и гневно наблюдаваше как огромната роботизирана скоба, вече освободена от товара си, се отдалечава от шлюза. Докато старателно херметизираха сферата и я спускаха в шлюза, той оглеждаше персонала на комплекса, търсеше съчувствен поглед или тайно кимане — нещо, което може да сигнализира за евентуален съмишленик, но напразно. Инженерите, техниците и поддържащите екипи вече се бяха заловили с обичайните си задължения и никой не го забелязваше.
С изключение на двамата морски пехотинци, застанали от двете му страни. Единият го сръга и изръмжа:
— Е, докторе, да вървим.
Тръгнаха към вратите. Обзе го чувство за нереалност. Сигурно сънуваше. Случващото се определено имаше изкривената, безформена логика на сън. Наистина ли двама въоръжени командоси го водеха към ареста? Още ли копаеха към някакво страшно възмездие? Наистина ли Королис бе поел военното командване на Базата?
Королис.
— Не го правете — тихо каза той на морските пехотинци. — Не адмиралът е неспособен да командва, а Королис.
Те мълчаха.
— Не сте ли забелязали? Бледата му кожа? И хиперхидрозата — обилното потене? Той е болен. Аз съм лекар и съм обучен да забелязвам такива нещо.
Пред тях коридорът се разклоняваше. Единият командос бутна Крейн с пушката си.
— Завий надясно.
— Видях много такива случаи, откакто дойдох на Базата. Королис е класически пример.
— Затваряй си устата — каза морският пехотинец. Крейн погледна светлочервените стени и затворените врати на лабораториите. Мислите му се върнаха към предишното му принудително отвеждане, когато Спартан го заведе да го снимат и да му издадат пропуск за класифицирания сектор. Тогава не знаеше къде го водят, но този път беше различно. Усещането за нереалност се засили.
— Работил съм с военни. Вие сте войници. Положили сте клетва да служите на страната си. Королис е опасен и нестабилен човек. Ако изпълнявате заповедите му, ставате съучастници.
Прикладът на пушката отново се заби в рамото му, този път много по-силно. Крейн падна на колене.
— По-кротко, Хоскинс — сърдито каза вторият командос.
— Писна ми от приказките му.
Крейн се изправи, избърса ръцете си, присви очи и се вторачи в Хоскинс. Рамото му пламтеше от удара.
— Тръгвай — рече Хоскинс и посочи с дулото на пушката си.
Продължиха по коридора и завиха наляво. Стигнаха до асансьор и Хоскинс натисна бутона за горните нива. Крейн отвори уста, за да се опита отново да ги вразуми, но се отказа. Може би пазачите в ареста щяха да се вслушат в думите му.
Разнесе се тих звън и вратата на асансьора се отвори.