— Трябва да се измъкнем оттук! Всички! — задъхано извика високият мъж.
Риданията на жената се засилиха.
— Какво точно…
— Няма време да обясняваме! — прекъсна го мъжът. Гласът му беше пронизителен и писклив, почти истеричен. — Затиснахме всички люкове, които можахме, но налягането е прекалено голямо. Няма да издържат. Ще поддадат всеки момент.
— Чакайте малко — каза Стампър. — Овладейте се, успокойте се и ни разкажете какво се е случило.
Мъжът се обърна към останалите учени.
— Качвайте се на девета палуба.
Изпадналата в паника група не се нуждаеше от убеждаване. Без да кажат и дума, всички хукнаха покрай спасителния екип и изчезнаха по коридора към стълбището.
Стампър с безизразно лице ги гледаше как бягат. После се обърна към русокосия мъж.
— Е, да чуем.
Ученият преглътна, за да се овладее.
— Бях в коридора пред Сеизмично-акустичната лаборатория. Трябваше да отида на съвещанието след края на смяната и проверявах в джобния си компютър в коя зала ще бъдем. След това тръгнах надолу към седма палуба. И тогава — гласът му заглъхна и той избърса устните си с ръкав — имаше огромна експлозия. Ударната вълна ме повали. Станах и видях стена от вода. Нахлуваше в пространствата на Контрол върху околната среда в края на коридора. Във водата имаше кръв и части от тела. Много части от тела. — Той преглътна болезнено. — С колегата ми изтичахме до люка на Контрол върху околната среда и го затворихме. После тръгнахме по коридора, проверихме лабораториите и събрахме всички, които намерихме. Тъкмо излизахме, когато люкът се отвори. Започна да нахлува вода и да изпълва лабораториите. Затворихме вътрешните люкове на изследователския сектор и побягнахме, но налягането е много голямо и те може да се отворят всеки момент.
Изведнъж гласът му беше заглушен от ужасяващ гръм, идващ отнякъде пред тях.
Ученият се стресна и извика уплашено:
— Виждате ли? Вътрешният люк се отвори! Трябва незабавно да се махнем оттук! — Обърна се и хукна към задното стълбище.
Стампър се втренчи в него, после включи предавателя си.
— Стампър до Спасителен екип Едно.
— Тук Спасителен екип Едно. Сигналът ви е идеален.
— Засякохме членове на екипажа, които се изтеглиха от научноизследователския сектор. Тръгнаха нагоре по стълбище Браво-две. Предварителните данни, получени от осма палуба, показват голяма пробойна в близост до Контрол върху околната среда.
Последва мълчание.
— Повторете последното.
— Голяма пробойна. Препоръчваме да херметизирате цялата секция и да изпратите аварийни екипи да запушат дупката и да обезопасят осма палуба.
— Уверихте ли се в това лично?
— Не.
— Моля, отидете да видите и ни съобщете какво е положението.
— Прието.
„По дяволите“ — помисли Стампър и се вторачи в коридора, към затворения люк. Не беше нервен. Работата беше рутинна и я бе извършвал много пъти, но имаше нещо в ужаса, излъчващ се от групата учени и неподправения страх в очите на русокосия мъж. Той облиза устни и се обърна към екипа си.
— Да вървим.
Но още преди думите му да заглъхнат, от научноизследователския сектор се разнесе друг звук — тихо съскане, клокочене, шумолене. Стампър не беше чувал такова нещо. Шумът рязко се усили и той настръхна и несъзнателно отстъпи назад.
— Стампър? — обади се някой от спасителния екип зад него.
И после, с почти нечовешки стон на болка, болтовете на люка пред тях изхвърчаха от гнездата си един по един като куршуми. Люкът изскочи като коркова тапа. И към тях блъвна развълнувана маса вода.
Стампър се вцепени от шок и ужас.
Гледката беше страшна. Водата връхлиташе към екипа като гладен хищник и поглъщаше всичко по пътя си, бучеше, клокочеше и засмукваше. Стампър нямаше представа, че водата може да издава такъв звук. И цветът й беше страховит — противно червеникавочерен, с кървава пяна, разпръскваща мъгла от пръски. Стихийността й беше умопомрачителна. Във водата подскачаха столове, лабораторни маси, инструменти, компютри и други неща, които Стампър не искаше да поглежда. Усети миризмата й — студена, солена, металическа, с привкус на мастиленочерни дълбини; миризмата беше дори по-страховита от гледката.
И в следващия миг Стампър излезе от унеса си, дръпна се назад, падна върху останалите от екипа, подхлъзна се, изруга и хукна с лудешка бързина да стигне до стълбището и да избяга от чудовищната стихия, която ги гонеше по петите.
Предавателят му пращеше, но той не му обърна внимание. Отзад се чу силен трясък — единият от спасителите затвори люка към коридора. Стампър дори не си направи труда да се обърне. Можеха да затворят всички люкове, но в края на краищата това нямаше да има значение — беше му пределно ясно, че няма начин да запушат пробойната, нито да обезопасят осма палуба.