Огън откриха и други пушки, пистолета и автомати. Макар че бурята от куршуми разкъсваше телата на сиваците, тварите продължаваха да се катерят в смазваща вълна срещу стените на крепостта на „Пантър Ридж“. Нещо се удари в обкованата с метал порта със сила, която накара мостчето под краката на Итън да затрепери. Между камъните блъвна прах. Неколцина стрелци откриха огън по невидимия звяр. Последва втори удар на чудовищна маса в портата, но не беше така мощен и явно още няколко изстрела довършиха нападателя.
Пред Итън на светлината на бялата ракета се вълнуваше море от деформирани, гротескни твари, които някога са били хора. Той видя мъже, жени и деца, превърната в съскащи и пищящи чудовища, породени или от извънземна болест, или от отрова в дъждовната вода. Видя гърбави силуети с алчни погледи и скелетоподобни тела със сива, тънка като хартия плът, която изглеждаше като…
Видимият човек.
Той си спомни.
Трудеше се върху модела си на „Видимият човек“2 с прозрачната му пластмасова кожа, през която се виждаха всички вътрешни органи, вени и артерии на човешкото същество. Беше го взел от… къде? „Уол-Март“? Не, от „Амазон“. Седеше на бюрото в стаята си… в къща, за която нямаше спомени… под зелена настолна лампа… Пластмасовите органи бяха подредени така, че да му е по-удобно да ги боядисва… Внимаваше много, понеже искаше всичко в комплекта по анатомия да бъде както трябва… за училищен проект… Имаше и жена, която влиза в стаята… тъмнокоса… и казва…
— Назад! — викна жената редом с Итън.
Той с ужас осъзна, че по бодливата тел се беше изкатерило люспестокожо чудовище с черни, хлътнали очи в едната глава и наченки на втора — израстък с размер на грейпфрут с бели, слепи зъркели на стъблото на шията. То тъкмо промуши ръка през намотките да стисне гърлото на Итън, но миг по-късно Оливия Куинтеро блъсна хлапето встрани и застреля съществото право в слепоочието, мозъкът му се пръсна и втората глава взе да квичи и да щрака с малките си бебешки зъбки, докато тялото се хързулваше надолу и назад.
Ако погледите можеха да изпепеляват, Оливия щеше да остави Итън намясто. Зареди нов куршум и стреля отново в скупчените сиваци, които неуморно драпаха по стената с ноктестите си пръсти. Някои успяваха да стигнат до бодливата тел и се пресягаха през нея в опит да докопат всичко, до което лапите им достигнат, преди да бъдат застреляни и да паднат. Сивокожо жабоподобно чудовище с изпъкнали очи и дълга абаносова женска коса внезапно скочи нагоре и се приземи на бодливата тел отляво на Итън, смаза я и по петите му се изкатери мъжко същество с четири ръце — две с нормални размери и два гъвкави израстъка, изникнали от гръдния му кош — които вършееха трескаво и откъснаха телта от рамката ѝ. Итън видя Дейв Маккейн да стреля с узито си право в лицето на чудовището, но веднага щом окървавеното му тяло рухна, го замениха две други, едното тънко като жица и с пепелява плът, покрита с малки остри шипове, и другото — масивен звяр с деформиран череп като глава на чук и с лице, което сякаш се състоеше само от зейнала острозъба паст и очи с размера на черни мъниста.
Чукоглавият звяр блъвна от ужасната си уста рев, който не звучеше дори близо до издаван от човешко гърло звук. Преметна се през телта и тупна на мостчето. Намираше се само на няколко фута вляво от Итън. Вкопчи покритите си с шипове пръсти в раменете на младеж, чийто револвер изгърмя в гръдния кош на чудовището, но зейналата му паст вече късаше парчета плът от лицето на жертвата. Въпреки че по сивака стреляха всички оръжия, които можеха да се обърнат натам, той зина по-широко, за да лапне цялата глава на жертвата, и с мощно, отвратително тръсване я откъсна от тялото. След това оловната буря най-сетне блъсна звяра през бодливата тел, а обезглавеното тяло рухна на земята от противоположната страна.
Прииждаха и други твари, катереха се все по-бързо и по-бързо. Късаха телта от рамката ѝ, лапваха куршума и падаха, но местата им заемаха все нови и нови сиваци.
Оръжията започваха да щракат на празно. Отчаяни ръце ровеха за патрони в кобури, джобове и кутии с муниции. Някои от защитниците си носеха брадви и дойде ред да се захванат със сеч и трошене. Итън ясно долавяше как леденият воал на паниката се разпростира над крепостта. Тварите, напомнящи човешки същества от дълбините на измъчени кошмари, продължаваха да късат телта на нови и нови места и се промушваха през нея. Узито на Дейв Маккейн стреляше ли, стреляше и внезапно замлъкна, а той трескаво ровеше из джобовете си за допълнителни пълнители. Пушката на Оливия Куинтеро се обади и събори от стената зловещ паякоподобен силует. Тя спря да вкара с удар поредния пълнител в оръжието си и за малко да я награби жилеста твар с дълга бяла коса, желирана плът и назъбени като в паст на акула зъби. Оливия удари звяра в гърдите с дулото на пушката и допълни удара с куршум в челото, с което прати нападателката да лети заднешком в мрака. Писъкът на чудовището звучеше като стържене на нокти по черна дъска. От усилието и страха лицето на Оливия беше окъпано в пот. Тя извади пистолета си, прицели се и започна бавно и методично да сваля неуморно катерещите се твари.
2