След минута тишина Трис каза:
— Но дори една патриотична доброволческа армия трябва да яде. И да има с какво да воюва. Ние няма да победим сетаганданците с храчки.
— По таен канал ще ви се изпраща финансова и военна помощ. Стига да има съпротивителни команди, които да я получават.
Трис измери Оливър на око. Беше развълнувана. Воят на първите завръщащи се совалки прониза мъглата. Тя каза тихо:
— А пък аз, сержант, мислех, че съм атеистка, а ти вярващ. Идваш ли с мен…
Оливър отпусна рамене. От тежестта на историята, разбра Майлс, не от пораженческо настроение, защото в очите му гореше същият силен огън като в очите на Трис.
— Идвам — промълви той.
Майлс улови погледа на Тънг.
— Как върви евакуирането?
Тънг тръсна глава, вдигна пръсти.
— Разтоварването горе става за около шест минути.
— Добре. — Майлс се обърна към Трис и Оливър. — Искам вие двамата да се изнесете горе с тази вълна в отделни совалки — по една на всеки боен кораб. Щом стигнете, започнете да разтоварвате хората си. Лейтенант Мурка ще ви съобщи задачите на вашите совалки… — Той посочи Мурка и ги отпрати.
Беатрис се бавеше.
— Аз съм склонна да се паникьосвам — каза тя на Майлс някак студено. Босите й крака заровиха пръсти в калта.
— Не ми трябва телохранител! — отвърна Майлс и се усмихна. — Виж, другите грижи за тялото…
Усмивката озари очите й преди да достигне до устата. „По-късно — обеща си Майлс. — По-късно ще направя да се смее и устата.“
Втората вълна совалки започна да излита, макар последните завръщащи се от първата вълна още да слизаха. Майлс се молеше всички сензори да са в изправност и да предават сигналите в непрогледната мъгла. Оттук нататък синхронизацията можеше още повече да се влоши. Мъглата се превърна в студен дъжд.
Сега фокусът на операцията бързо се стесняваше повече върху машините, бройките и определянето на точния момент и по-малко върху лоялността, хората и храбростта. „Един емоционално патологичен ум, лишен от любов и страх, може дори да го нарече удоволствие“ — помисли си Майлс. Той започна да пише цифри в калта, но тя бързо се превърна в тиня и написаното се изгуби.
— По дяволите! — изруга неочаквано Тънг. Въздухът пред лицето му се замъгли във вихрушка от постъпваща кодирана видеоинформация, очите му уверено я проследяваха. Дясната му ръка се вдигна, сякаш той се готвеше да смъкне каската и да я хвърли в калта. — Загубили сме две совалки от втората вълна.
„Кои две? — изкрещя наум Майлс. — Оливър, Трис…“ И се насили първият му въпрос да бъде:
— Как? — „Ако са се сбъскали една в друга, ще намеря стена и ще си блъскам главата в нея, докато не онемея…“
— Сетагандански изтребител разкъсал кордона ни. Отивал към транспортните ни совалки, извозващи войници, но ние сме го задържали. Почти навреме.
— Кои са двете совалки? Били ли са натоварени, или са се връщали празни?
Тънг движеше устни, но думите едва се чуваха.
— В7 се е връщала празна. А4 с пълен товар. Всички са загинали. Никой не е оцелял. Изтребителна совалка 5 от „Триумф“ е повредена от неприятелски огън. Пилотът се възстановява.
Не беше изгубил командирите си. Лично избраният от него и грижливо подготвян заместник на полковник Тримонт беше жив. Той отвори стиснатите си от болка очи и видя Беатрис, за която идентификационните номера на совалката не означаваха нищо, да очаква пояснения.
— Двеста души мъртви? — прошепна тя.
— Двеста и шест — коригира я Майлс. Лицата, имената, гласовете на шестимата Дендарии бяха пред очите му. Зад цифрата двеста също трябваше да има лица. Нали той беше планирал този свръхтовар.
— Случва се — промълви Беатрис.
— Добре ли си?
— Разбира се, че съм добре. Такива неща се случват. Неизбежно. Аз не съм сълзлива, страхлива жена, която се огъва пред нещастията. — Тя замига, повдигна брадичка. — Дай ми… да правя нещо. Каквото и да е.
— Иди ей там при Пел и Лиант. Раздели останалите техни хора на групи по тридесет и трима и ги прибави към всяка от останалите групи за извозване с третата вълна совалки. Ще трябва да изпратим третата вълна претоварена. След това ми докладвай. Отивай веднага! Всеки момент ще пристигнат и останалите совалки.