— Слушам, сър — Беатрис козирува. Заради себе си, не заради него. Заради реда, организацията, заради единствения спасителен път. Той отвърна мрачно на поздрава.
— Совалките вече са претоварени — възрази Тънг, щом Беатрис се отдалечи достатъчно, за да не го чуе. — Ще летят с двеста тридесет и трима души, наредени на борда като тухли. И ще им трябва повече време да се натоварят тук и да се разтоварят горе.
— Да. Господи! — Майлс престана да пише цифри в калта. — Направи изчисленията на компютъра вместо мен, Ки. Сега не мога да кажа колко правят две по две. Колко далеч ще бъдем, когато пристигне главната сила на сетаганданците? Бъде максимално точен и без никакви резерви, моля.
Тънг издиктува в микрофона на шлема си бройки, разлики, скорости. Майлс следеше с четири очи всеки детайл. Тънг заключи мрачно.
— Пет совалки от последната вълна ще чакат да бъдат разтоварени, когато сетаганданците ще започнат да ни обстрелват.
Хиляда мъже и жени!
— Мога ли почтително да отбележа, сър, че е време да намалим нашите загуби? — добави Тънг.
— Можеш, комодоре.
— Първа възможност: максимална ефективност. В последната вълна отлитат само седем десантни совалки. Пет натоварени с пленници остават на земята. Отново ще бъдат пленени, но ще са живи. — На последното изречение гласът на Тънг прозвуча убедително.
— Има само един проблем, Ки. Аз не искам да остана тук.
— Вие ще напуснете с последната совалка, която ще излети. Между другото, казах ли ви вече на каква истински глупава демонстративна основа е построена тази схема?
— Красноречиво, с повдигане на вежди преди малко. А ти забеляза ли колко внимателно ме наблюдават останалите пленници? Виждал ли си някога котка, която се промъква към жив рак?
Тънг неспокойно се размърда, като си представи описаната от Майлс картина.
— Не си представям как ще оставя последните хиляда, а аз ще се евакуирам.
— При съществуващото положение те могат да не разберат, че след като вие излетите, няма да има други совалки.
— Значи ще ги оставим да ни чакат и няма да се върнем? — „Овцете ще вдигат нагоре глави, но няма да бъдат нахранени?…“
— Точно така.
— Как гледаш на тази възможност, Ки?
— Повдига ми се, но… помислете за другите девет хиляди. И за флота. Девет десети са много повече от нищо.
— Разбрах мисълта ти. Нека да преминем към втората възможност.
— Напускането на орбитата е изчислено на база на скоростта на най-бавния кораб, тоест на товарните.
— А „Триумф“ остава най-бързият?
— Безспорно.
— И най-добре въоръжен.
— Да. — Тънг прекрасно виждаше накъде бие Майлс.
— Добре, значи така. Първите седем совалки от последната вълна се прикрепват към транспортните кораби с хората и им придават допълнителна тяга. Извикваме петима от пилотите на изтребителите на „Триумф“, разрушаваме и изхвърляме техните самолети. Един е повреден, нали? На техните места към „Триумф“ се прикрепват последните пет от тези десантни совалки — бронята на „Триумф“ ще ги предпазва от огъня на пристигащите сетагандански кораби. Вкарваме пленниците в коридорите на „Триумф“, затваряме люковете на совалките и ускоряваме с всички сили.
— Допълнителната маса на хиляда души…
— Е по-малка от две десантни совалки. Изхвърляме ги и ги взривяваме, ако трябва да постигнем необходимото отношение маса/ускорение.
— Но ще бъдат ли достатъчни животоподдържащите системи за този жив свръхтовар?
— Кислородът ще е достатъчен за достигане до точката за скок пред космическия канал. След скока пленниците могат да бъдат разпределени по другите наши кораби.
— Тези бойни десантни совалки са съвсем нови — каза с болка Тънг. — И моите изтребители… пет от тях… разбирате ли колко трудно ще намерим средства за подмяната им? Трябва да…
— Помолих те да изчислил времето, Ки, не разходите — каза Майлс през зъби. После добави тихо: — Ще ги мина към разходите за поддръжка.
— Някога да си чувал за преразход? — Тънг насочи вниманието си към шлема и предаде заповедите.
— Заминавай — каза Майлс. — Във всеки случай не можеш да пътуваш с мен, противоречи на правилника.
— Да ви имам правилника! — каза мрачно Тънг.
След отлитането на третата вълна останаха само около две хиляди пленника. Евакуирането отивше към своя край. Въоръжените бойни патрули се връщаха от околните сетагандански инсталации и се отправяха към определените за кацане на совалки места. При опасно обръщане на операцията някой оцелял сетагандански офицер можеше да създаде достатъчна организация, за да попречи на тяхното оттегляне.