— Пим?
— Офейкал е, господарю — отговори Пим. — Почти съм сигурен, че е предупреден.
— И аз така мисля. — Майлс погледна Карал и се намръщи. По-благоразумно беше да не приказва. Първо фактите. Решенията, като например колко души да изпрати да гонят беглеца. — Хара. Колко далече са гробищата?
— Надолу по потока, господарю, в дъното на долината. Около два километра.
— Вземи си инструментите, докторе. Ще направим малка разходка. Карал, донеси лопата!
— Господарю, защо да нарушаваме покоя на мъртвото? — възрази Карал.
— Защото трябва. В протокола, който взех от канцеларията на областния магистрат, има място за вписване на заключението от аутопсията. Когато се върна във Воркосиган Сърло, трябва да го попълня. Имам разрешение от най-близкия роднина… нали, Хара?
Жената мълчаливо кимна.
— Имам и задължителните двама свидетели — теб и този грубият, твоя заместник. И дневна светлина… ако не останем тук да спорим до залез слънце. Трябва ни само лопата. Освен ако не искаш да копаеш с ръце, Карал. — Гласът на Майлс беше категоричен и остър. Ставаше опасен.
Оплешивяващата глава на Карал подскочи от изненада.
— Бащата… е по закон най-близкия роднина. Докато е жив и нямате неговото съг…
— Карал — извика Майлс.
— Да, господарю?
— Внимавай гробът, който ще копаеш, да не се окаже твоят. Вече си с един крак в него.
Карал разпери ръце от отчаяние.
— Ще… ще взема лопата, господарю.
Следобедът беше топъл, въздухът спокоен, времето сънливо. Лопатата в ръцете на заместника на Карал ритмично се забиваше в пръстта. Наблизо, покрай чисти заоблени камъни ромонеше бистър поток. Клекнала на пети, Хара гледаше мълчаливо и тъжно.
Когато големият Алекс извади малкия ковчег… толкова малък!… сержант Пим се отдалечи под претекст да провери какво става в гората. Майлс не го укори. Само се надяваше пред последните осем дни почвата да е била студена. Алекс отвори ковчега, доктор Дий го отпъди с ръка и заместникът също се отдалечи.
Дий разгледа увития в плат вързоп, извади го и го сложи на мушамата, постлана на земята под яркото слънце. Инструментите за аутопсията бяха подредени. Той разви ритуално сгънатия плат, Хара се доближи, изглади гънките, сгъна го за повторна употреба и се върна на мястото си.
Майлс стискаше носната си кърпа в джоба, готов да я сложи върху носа си, и гледаше над рамото на Дий. Лошо, но не чак толкова. Беше виждал и мирисал и по-лоши неща. Сложил маска на лицето си, Дий издиктува процедурите в магнетофона, огледа и опипа с облечена в ръкавица ръка трупчето, изследва го със скенер.
— Ето сър — каза Дий. — Почти съм сигурен, че това е причината за смъртта, макар че след малко ще извърша и тест за отрова. Вратът на бебето е счупен. На скенера се вижда къде е прекъснат гръбначният мозък. След това костите са наместени.
— Карал, Алекс — извика Майлс свидетелите. Те дойдоха неохотно.
— Може ли това да бъде случайност? — попита Майлс.
— Макар и много малко вероятно, не е изключено — отговори доктор Дий. — Наместването на костите обаче не е случайно.
— Дълго ли е продължило?
— Секунди. Смъртта е настъпила мигновено.
— Каква физическа сила изисква? На голям мъж или…
— О, съвсем малка. Всеки възрастен би могъл лесно да го извърши.
— Всеки физически мотивиран възрастен. — Стомахът на Майлс се сви на топка при описаната от Дий картина. Малката пухеста главичка в лапата на мъжа. Извиване, приглушено изпукване… ако имаше нещо, което Майлс знаеше наизуст, това беше дактилното усещане на чупеща се кост. О, как добре го знаеше!
— Мотивацията — каза Дий, — не е от моята компетентност. — Той замълча. — Трябва да отбележа, че при внимателен външен оглед не може да не се открие. Аз веднага го открих. Един опитен човек, дори да не е специалист… — той погледна студено Карал, — не би трябвало да го пропусне.
Майлс също загледа очаквателно Карал.
— Убито — изсъска Хара. Гласът й трепереше от презрение.
— Господарю — предпазливо се обади Карал, — аз наистина подозирах възможността…
„Подозирал, по дяволите! Ти си знаел!“
— Но бях убеден… и все още съм убеден — в очите му трепна скрито предизвикателство, — че една такава тревога само ще засили мъката на Хара. В онзи момент не можех да направя нищо, за да помогна на мъртвото бебе. Моите задължения са към живите.
— И моите, говорител Карал. Например към следващия малък поданик на империята, застрашен от смъртна опасност от онези, които трябва да бъдат негови или нейни защитници срещу сериозното провинение, че е — Майлс леко се усмихна — физически различен. Според възгледа на граф Воркосиган това не е просто съдебен процес. Това разследване е прецедент, средство за постигане на дадена цел в хиляди други случаи. Мъка… — изсъска той; Хара се полюшваше в такт с ритъма на неговия глас. — Вие още не сте видели какво значи мъка.