— Не, господарю.
— Колко време бра къпини?
— Ами… — Хара вдигна рамене, — докато напълня кошницата.
Жената нямаше часовник.
— Един час. Плюс двадесет минути на отиване и още толкова на връщане. Около два часа онази сутрин. Колибата беше ли заключена?
— Само с резе, господарю.
— Хм.
„Метод, мотив и възможност“ се подчертаваше в инструкцията на областната магистратура. По дяволите. Методът беше установен и почти всеки би могъл да го използва. Възможността, изглежда, също беше достъпна за всеки. Всеки би могъл да се промъкне в колибата, да извърши жестокото дело и да си отиде ни видян, ни чут. Беше много късно за използване на детектор за аура, за проследяване на светещи духове в и вън от стаята, дори и да бяха донесли такъв.
Фактите! Те трябваше да подкрепят мотивите, тъмните дела на човешки умове. Нечие подозрение.
Майлс, както го изискваше инструкцията на областната магистратура, се стараеше да бъде непредубеден към обвинения, но ставаше все по-трудно да устоява на твърденията на Хара. Досега тя беше се оказала права във всичко.
Оставиха Хара в малкия й дом да се занимава със заниманията на нормалния живот, сякаш можеха да го възстановят.
— Сигурна ли си, че си добре? — попита Майлс, хвана юздата на Дебелия Нини и се метна на седлото. — Все ми се струва, че ако мъжът ти е из района, ще се появи. Ти казваш, че нищо не е взето. Следователно той вероятно не е бил тук преди нашето пристигане. Искаш ли някой да остане при теб?
— Не, господарю. — Застанала на верандата, тя стискаше в ръка метлата. — Искам… искам известно време да остана самичка.
— Е… щом така искаш. Ако се случи нещо важно, ще ти изпратя съобщение.
— Благодаря, господарю. — Гласът й беше неуверен. Хара всъщност не искаше да остава самичка. Майлс разбра какво иска да каже.
По пътя към дома на говорителя Пим и Майлс яздеха един до друг. Пим все оглеждаше храстите за засада.
— Господарю, според мен следващата ви логическа стъпка е да съберете всички здрави хора от селото и да ги изпратите да търсят този Ксърик. Вече стана ясно, че се касае за детеубийство!
„Детеубийство! Интересна дума — помисли си сухо Майлс. — Дори Пим не я намира за пресилена. О, мой беден Бараяр!“
— На пръв поглед изглежда разумно, сержант Пим. Но не ти ли идва наум, че половината от здравите мъже в това място вероятно са роднини на Лем Ксърик?
— Това може да има психологически ефект. Създайте достатъчно напрежение и някой може би ще ви го докара, за да се приключи по-бързо със случая.
— Хм, възможно е. При условие, че вече не е напуснал района още преди аутопсията.
— Само ако е имал транспорт. — Пим вдигна глава към ясното небе.
— Защото, доколкото знаем, един негов братовчед имал някакъв раздрънкан леколет. Но… той никога не е излизал от долината Силви. Не съм сигурен дали знае как да избяга, къде да отиде. Е, ако е напуснал района, това е проблем на Имперската служба за сигурност, не мой… — Весела мисъл. — Но… едно от нещата, което много ме безпокои, са несъответствията, които виждам в картината за главния заподозрян. Забеляза ли ги?
— Не мога да кажа, че съм ги забелязал, господарю.
— Хм. Впрочем къде те заведе Карал, за да арестувате този човек?
— В една пуста местност с дерета, обрасли с шубраци. Половин дузина мъже търсеха там Хара. Когато ги срещнахме, вече се връщаха. От това заключих, че пристигането ни не ги изненада.
— Дали Ксърик е бил там и е избягал, или пък Карал просто те е въртял в кръг?
— Мисля, че наистина е бил там, господарю. Мъжете отричаха, но както посочихте и вие самият, те са му роднини и освен това не умеят, хм, да лъжат добре. Бяха напрегнати. Карал може с нежелание да ви съдейства, но не мисля, че ще се осмели открито да не се подчини на вашите нареждания. В края на краищата той ръководи двадесет души.
„Като теб“ — помисли си Майлс. Личната гвардия на граф Воркосиган законно беше ограничена на двадесет души само за представителност, но поради политическото му положение тяхната функция практически се свеждаше до охранителна. Типичен пример беше Пим, ветеран със заслуги от Имперската служба, който беше се оттеглил и постъпил в тази елитна частна охрана. Не беше негова вината, че зае мястото на мъртъв човек, като замести покойния сержант Ботари. „Има ли някой друг във вселената освен мен, на когото му липсва умрелият вечно намръщен Ботари?“ — чудеше се тъжно Майлс.
— Бих искал да разпитам Карал под въздействието на фаст-пента — каза навъсено Майлс. — По всичко личи, че той знае какво точно е станало.
— Защо не го направите?
— Може и да го направя. Такъв разпит обаче има известен неблагоприятен ефект. Ако човекът е лоялен, може да не е в наш интерес да го срамим публично.