— Няма да стане публично.
— Така е, но той никога няма да забрави, че е бил превърнат в идиот. Необходима ми е… повече информация.
Пим погледна през рамо.
— Мислех, че вече имате цялата необходима ви информация.
— Имам факти. Физически данни. Цял куп от… безсмислени, безполезни факти. — Майлс се замисли. — Ако трябва, ще подложа на фаст-пента всички негодници в долината Силви, за да разнищя случая. Но този метод не е приятен.
— И проблемът не е приятен, господарю — сухо каза Пим.
Върнаха се и намериха жената на Карал под пълна пара: сечеше дърва, месеше, подреждаше, тичаше по стълбите до тавана да смени постелките на трите сламеника, гонеше тримата си сина да принасят и да отнасят. Доктор Дий развеселен вървеше подир нея, обясняваше, че са си донесли палатка и храна, благодареше за гостоприемството и се опитваше да я убеди, че нямат нужда от нищо. Това предизвикваше изпълнена с негодувание реакция от мама Карал.
— Собственият син на господаря ми е дошъл в къщата и да го оставя да нощува на полето като кон! Срамота! — И продължаваше да шета.
— Жената на Карал изглежда доста притеснена — каза Дий.
Майлс го хвана за лакътя и го изведе на верандата.
— Не й пречи, докторе. Длъжни сме да приемем гостоприемството. Това е задължение и на двете страни. Учтивостта изисква да се правим, че ни няма, докато тя се приготви.
Дий тихо каза:
— При дадените обстоятелства може би е по-добре да ядем само нашата пакетирана храна.
През отворения прозорец се чу тракането на нож, замириса на лук.
— О, мисля, че всичко от общото гърне ще е добро — каза Майлс. — Ако нещо те тревожи, можеш да го отделиш и да го провериш, но… дискретно, нали? Не бива да обиждаме никого.
Настаниха се на груби дървени столове и скоро едно момче на около десет години, най-малкото на Карал, им поднесе чай. То очевидно беше инструктирано от някой от родителите си как да се държи, защото подобно на възрастните, макар и не така изкусно, се правеше, че не забелязва деформациите в тялото на Майлс.
— В моето легло ли ще спите, господарю? — попита то. — Мама казва, че ние трябва да спим на верандата.
— Е, както казва майка ти, така ще бъде — отвърна Майлс. — Ти обичаш ли да спиш на верандата?
— Не. Последният път Зед ме избута и се изтърколих в тъмното.
— Ясно. Е, щом ще ти вземем леглото, може би ще се съгласиш в замяна да спиш в нашата палатка.
Момчето го погледна изненадано.
— Наистина ли?
— Разбира се. Защо не?
— Отивам да кажа на Зед. — То хукна зад колибата и извика: — Зед, ей, Зед!
— Е, след това ще трябва да опушим палатката — каза Дий.
Майлс изкриви устни.
— Те не са по-мръсни от теб, когато си бил на тяхната възраст. Или от мен. Когато ми разрешаваха да не се мия.
Късният следобед беше топъл. Майлс свали зелената си туника, закачи я на облегалката на стола, разкопча високата яка на кремавата си риза.
Дий вдигна вежди.
— Да не би да спазвате работното време на бюрокрацията, сър? Свършихме ли за днес?
— Не съвсем. — Майлс отпи замислено от чая си и се загледа в далечината. Една падина, след нея дългите склонове на същинската планина, които се издигаха високо към суров връх, все още покрит с преспи топящ се сняг.
— Там някъде е на свобода един убиец — каза Дий.
— Говориш като Пим. Аз просто чакам.
— Какво чакате?
— Не съм сигурен. Някаква информация, която да придаде смисъл на всичко това. Виж, докторе, съществуват само две възможности: Ксърик или е невинен, или е виновен. Ако е виновен, той няма да се покаже. Сигурно ще се обърне към роднините си да му помогнат да се скрие. Ако трябва, ще извикам по радиото подкрепление от Имперската гражданска сигурност в Хасадар. По всяко време. Двадесет души плюс апаратура. За два часа ще пристигнат с въздушна кола. Ще направим кордон. Брутален, грозен, вълнуващ… може да стане доста интересно. Лов на човек. С кървав завършек. От друга страна, възможно е Ксърик да е невинен, но изплашен, в който случай…
— Да?
— В който случай все пак има убийство. — Майлс отпи от чая си. — Просто искам да ти обясня, че ако човек иска да хване нещо и тича подир него, това не винаги е най-добрият начин.
Дий се изкашля и също отпи от чая си.
— Междувременно имам друго задължение. Ако твоят научен дух иска да прави нещо, за да си убие времето, опитай се да преброиш онези, които ще се появят тази нощ, за да видят един Вор.
Предсказаният от Майлс парад започна почти веднага. Отначало бяха главно жени. Носеха дарове като на задушница. При отсъствието на съобщителна система Майлс не можеше да разбере по каква телепатия бяха успели да се свържат една с друга, но всички носеха покрити блюда с храна, цветя, допълнителни постелки и си предлагаха услугите. Всички се представяха на Майлс с нервна любезност, но рядко оставаха да поговорят. Очевидно любопитството им се задоволяваше само с видяното. Мама Карал беше учтива, но даде ясно да се разбере, че владее положението, и постави донесените лакомства зад своите.