Някои от жените водеха и деца. Повечето бяха отпратени да си играят зад колибата, но няколко шепнещи момчета се промъкнаха и надзъртаха над верандата към Майлс. Той любезно остана на верандата с Дий и отбеляза, че оттук гледката била по-добра, без да уточни за кого. Правеше се, че не забелязва любопитната публика, дори направи с ръка знак на Пим да не ги гони. „Е, добре, гледайте, гледайте до насита — мислеше си Майлс, — това, което ще видите, ще ви е за до края на живота, или във всеки случай до края на моя живот. Свикнете с него“… Дочу гласа на Зед Карал, самоназначил се за гид на своя отряд от малчугани…
— Онзи големият е дошъл да убие Лем Ксърик!
— Зед — извика Майлс.
Под верандата внезапно настъпи пълна тишина.
— Ела тук — каза Майлс.
Сред притихнал шепот и нервно подсмиване средното момче на Карал се затътри предпазливо към него.
— Вие тримата… — Майлс посочи приготвилите се да побягнат момчета, — чакайте там. — Пим се намръщи, за да подсили заповедта. Приятелите на Зед спряха като парализирани, с широко отворени очи. Главите им стърчаха на нивото на пода на верандата като набити на колове за предупреждение на други злодеи.
— Какво каза на приятелите си, Зед? — тихо попита Майлс. — Повтори го!
Зед облиза устни.
— Казах, че сте дошли да убиете Лем Ксърик, господарю. — Очевидно Зед се чудеше дали намерението на Майлс не включва и непослушните и непочтителни момчета.
— Това не е вярно, Зед. Това е опасна лъжа.
Зед гледаше объркан.
— Но татко… го каза.
— Истината е, че дойдох да хвана човека, който е убил бебенцето на Лем Ксърик. Това може да е Лем Ксърик, но може и да не е. Схващаш ли разликата?
— Но Хара каза, че Лем го е убил, а тя сигурно знае, защото той й е мъж.
— Вратът на бебето е счупен от някого. Хара мисли, че е Лем, но не го е видяла с очите си. Ти и твоите приятели трябва да разберете, че аз няма да направя грешка. Не мога да осъдя невинен човек. Моето чувство за справедливост няма да ми позволи. Лем Ксърик трябва да дойде тук и лично да ми каже истината. Но ако е той? Какво трябва да направя с човек, който е убил бебе, Зед?
Зед пристъпваше от крак на крак.
— Е, тя беше мутантче… — Той млъкна, изчерви се и отмести очи от Майлс.
Може би беше прекалено много да очаква едно дванадесетгодишно момче да прояви съчувствие към някакво бебе, камо ли пък към мутантче… не, по дяволите. Не беше прекалено много. Но как да проникне през тази хлъзгава защитна обвивка? А ако не можеше да убеди едно начумерено дванадесетгодишно момче, как щеше да промени възгледите на възрастното население на цялата област? Обзе го отчаяние. Искаше му се да закрещи от гняв. Тези хора бяха адски невъзможни. Овладя се.
— Гордееш ли се, че твоят баща е служил на императора, Зед?
— Да, господарю. — Зед все така гледаше надолу.
Майлс продължи.
— Е, тази практика… убийството на мутанти… кара императора да се срамува, когато представя Бараяр пред галактиката. Бил съм там и зная. Наричат всички ни диваци, заради престъпленията, извършвани от малцина. Моят баща, графът, също се срамува пред другите графове, защото това слага петно на долината Силви. Един войник получава почести за убиване на въоръжен противник, не на бебе. Това убийство засяга моята чест като Воркосиган, Зед. Освен това — Майлс оголи зъби в жестока усмивка и се наведе напред, а Зед се сви… — освен това ще се изненадаш какво може да направи един мутант. Кълна се в костите на дядо си.
Зед се сви още повече. Майлс се облегна на стола и махна с ръка.
— Върви да играеш, момче.
Зед не се нуждаеше от повече подканяне. Той и приятелите му избягаха зад къщата като изстреляни.
Намръщен, Майлс барабанеше с пръсти по стола. Нито Пим, нито Дий се решаваха да нарушат тишината.
— Планинците са невежи, господарю — осмели се да каже Пим.
— Планинците са мои, Пим. Тяхното невежество е… срам за нашата фамилия. — Майлс се замисли. Как стана така, че прие като своя вината за цялата тази бъркотия? Не я беше създал той. Всъщност днес за първи път стъпваше тук. — Във всеки случай аз ще имам вина, ако невежеството им продължи. То е бреме, тежко като планина. — Толкова ли бе сложно? Толкова ли бе трудно за разбиране? „Повече не бива да убиват децата си.“ — Това не е като да искаме да учат… петизмерна навигационна математика. — Този предмет го беше измъчвал през последния семестър в Академията.