— Доктор Дий, извади фаст-пента — каза Майлс. — Лем Ксърик е дошъл за разпит.
Майлс посочи на Лем един стол. Стиснал ръце, планинецът седна там. Пим, с червени и виолетови петна под краищата на превръзката на гърдите, извади от кобура стънера си и отстъпи назад.
Докато вадеше хипоспрея, доктор Дий промърмори под нос:
— Как го направихте?
Майлс бръкна в джоба си, извади бучка захар и се усмихна. Дий само изсумтя.
Хипоспреят изсъска върху ръката на Лем и той трепна, сякаш бе очаквал да го заболи.
— Брой от десет назад — инструктира го Дий. Когато Лем стигна до три, вече беше доста спокоен; при нула се закикоти.
— Карал, мама Карал, Пим, елате всички! — заповяда Майлс. — Вие ще сте свидетели. Момчета, отдръпнете се и пазете тишина. Никой да не говори.
Майлс започна предварителния разпит с половин дузина странични въпроси, предназначени да установят ритъма и да убият времето, докато фаст-пента подейства напълно. Лем Ксърик се усмихваше глупаво, полюшваше се на стола и отговаряше с готовност. Разпитите с фаст-пента бяха част от подготовката за военно разузнаване в Академията. Изглежда, препаратът работеше точно според рекламата. Много необичайно!
— Онази сутрин, след като прекара нощта при родителите си, в твоята колиба ли се върна?
— Да, господарю — усмихна се Лем.
— По кое време?
— След зазоряване.
Тук никой нямаше часовник това беше най-точният отговор, който Майлс можеше да получи.
— Какво направи след като се върна?
— Извиках Хара. Нея обаче я нямаше. Изплаших се, като не отговори. Можеше да ме е напуснала! — Лем изхълца. — Обичам Хара.
— След това какво направи? Бебето спеше ли?
— Спеше. Когато извиках Хара, се събуди. Веднага заплака. Лази ти по нервите.
— Ти какво направи?
Лем се опули.
— Какво да направя. Да го накърмя? То си искаше Хара.
— Взе ли го?
— Не, господарю. Оставих го да лежи. С нищо не можех да го успокоя. Хара почти не ми даваше да го пипам, нямаше ми доверие. Казваше, че ще го изпусна или ще му направя нещо друго.
— Значи не го полюля, за да спре да плаче?
— Не, господарю. Оставих го да лежи. Излязох да потърся Хара.
— След това къде отиде?
Лем примигна.
— При сестра си. Бях обещал да й помогна да пренесе дърва за нова колиба. Бела… другата ми сестра… се жени, разбирате, и…
Започна да се отклонява от въпросите, както нормално ставаше при това лекарство.
— Стоп — извика Майлс. Лем покорно млъкна и продължи леко да се олюлява на стола. Майлс внимателно обмисляше следващия си въпрос. Тук се приближаваше до дадената дума.
— Срещна ли някого на пътя? Отговори с „да“ или „не“.
— Да.
— Кого? Попитайте го кого е срещнал! — развълнувано се обади Дий.
Майлс вдигна ръка.
— Слагай противодействащото лекарство, доктор Дий.
— Няма ли да го попитате? Може да се окаже решаващо!
— Не мога. Дал съм дума. Слагай противодействащото, докторе!
За щастие объркването на двамата следователи попречи на Лем да даде желания от доктора отговор. Объркан, Дий натисна хипоспрея до ръката на Лем. След секунда Лем отвори очи, изправи се, потърка ръката и лицето си.
— Кого срещна на пътеката? — попита го Дий.
Лем стисна устни и погледна Майлс за спасение.
Дий също го погледна.
— Защо не го попитахте?
— Защото не ми е необходимо — отговори Майлс. — Зная кого е срещнал Лем на пътеката и защо е продължил, вместо да се върне. Срещнал е убиеца на Рейна. И след малко ще го докажа. И… обърни внимание на това, Карал, и ти, мамо Карал… научих го не от устата на Лем. Искам да го потвърдите!
Карал бавно кимна.
— Аз… разбирам, господарю. Постъпихте… много добре.
Майлс го погледна, стиснал устни в строга усмивка.
— И кога една тайна изобщо не е никаква тайна?
Карал се изчерви, замълча за момент и каза:
— Можете да продължите, господарю. Предполагам, че сега нищо не ви спира.
— Не.
Майлс изпрати хора да доведат свидетели. Мама Карал в една посока, Зед в друга, говорителя Карал и най-стария му син в трета. Лем, Дий, Пим и той останаха да чакат. Мама Карал, чийто маршрут беше най-къс, се върна първа и доведе мама Ксърик и двамата й сина.
Майката на Лем пристъпи към него и погледна страхливо към Майлс. По-малките братя останаха назад, но Пим вече се беше преместил между тях и вратата.
— Всичко е наред, мамо — успокои я Лем и я потупа по гърба. — Или… във всеки случай с мен всичко е наред. Невинен съм. Лорд Воркосиган ми повярва.
Тя се намръщи и продължи да държи ръката на Лем.
— Ти не позволи на този господар-мутант да ти даде онова отровно лекарство, нали?