— Изглежда, адмирал Нейсмит — избоботи барон Фел, — случайно или нарочно вие сте взели нещо, което не ви принадлежи.
„Няколко малки нещица“ — помисли си Майлс. Но Фел очевидно намекваше само за Никол, ако Майлс правилно го разбираше.
— Бяхме принудени твърде бързо да се махнем — каза с извинителен тон Майлс.
— Да, казаха ми. — Фел наклони иронично глава. Сигурно неговият нещастен командир на отделението му бе докладвал. — Но бихте могли да си спестите някои неприятности. Музикантката си имаше договорена цена. За мен няма голямо значение дали ще я продам на вас, или на Риовал, стига договорената цена да се спази.
Капитан Торн, който работеше на мониторите на „Ариел“, трепна под погледа на Майлс.
— Цената, за която намеквате, ако ви разбирам правилно, е тайната на бетанската техника за подмладяване — каза Майлс.
— Съвършено вярно.
— Ах… хм. — Майлс облиза устни. — Бароне, аз не мога.
Фел обърна глава.
— Командващ станция, пусни кораби след тях.
— Чакайте! — извика Майлс.
Фел вдигна вежди.
— Премислихте ли? Добре.
— Това не значи, че няма да ви кажа — рече отчаяно Майлс. — Просто истината няма да ви е от полза. Абсолютно никаква. Все пак аз съм съгласен, че вие заслужавате някаква компенсация. Ще ви предложа друга информация, с много по-голяма практическа стойност за вас.
— О? — възкликна Фел. Гласът му беше спокоен, но изразът му показваше, че е ядосан.
— Вие подозирате доведения си брат Риовал в убийството на вашия клон, но нямате никакви доказателства, нали?
За момент Фел, изглежда, се заинтересува.
— Нито моите агенти, нито тези на Барапутра можаха да открият следа. Направихме всичко възможно.
— Не ме учудва, защото точно агентите на Барапутра са го убили. — „Е, във всеки случай е възможно да са го убили.“
Фел присви очи.
— Убили са собствения си продукт?
— Сигурен съм, че Риовал е сключил сделка с Къща Барапутра да ви предаде — бърза каза Майлс. — Вярвам, че тя включва размяна на някакви уникални генетични материали, притежание на Риовал. Не мисля, че рискът им може да се оцени само в пари. Сделката очевидно е била сключена на най-високо ниво. Не зная как са смятали да разделят плячката на Къща Фел след вашата евентуална смърт… може изобщо да не са смятали да я делят. Изглежда, са имали някакъв план за комбиниране на дейностите в по-голям биологически монопол на Джексън Хол. Нещо от рода на корпоративно сливане. — Майлс спря, за да даде възможност на Фел да осмисли чутото. — Ако ми позволите един съвет: може би е по-добре да запазите силите си и да ги използвате за защита срещу своите истински и непосредствени врагове, вместо срещу мен. Освен това вие получихте нашата кредитна карта, но ние натоварихме само половината от стоката. Нима това не е справедливо?
Фел го гледа цяла минута. Изразът му показваше, че мисли едновременно в три различни посоки. Майлс разбираше чувствата му. После Фел обърна глава и изкомандва през стиснати зъби:
— Спри преследващите кораби!
Майлс въздъхна.
— Благодаря ви за тази информация, адмирале — каза студено фел, — но не много. Няма да попреча на бързото ви измъкване. Но ако вие или някой от вашите кораби се появи отново в Джексънианското пространство…
— О, бароне, да стоя далеч, много далеч оттук, бързо се превръща в една от най-големите ми амбиции — каза чистосърдечно Майлс.
— Умен сте — изръмжа Фел и се пресегна да прекъсне връзката.
— Барон Фел — добави импулсивно Майлс и Фел спря. — Искам освен това да ви съобщя… сигурна ли е тази връзка?
— Да.
— Истинският секрет на бетанската техника за подмладяване е… че такава не съществува. Не се хващайте отново на тази измама. Изглеждам млад, защото наистина съм млад. Ако щеше вярвайте, ако щеше — недейте.
Фел не каза абсолютно нищо. На устните му се появи слаба, студена усмивка. Той поклати глава и прекъсна връзката.
Майлс за всеки случай изчака в командната кабина, докато свързочният офицер съобщи, че са получили разрешение от контролната станция за скок. Прецени, че Къщите Фел, Риовал и Барапутра са твърде заети една с друга, за да се занимават с него. Поне за известно време. Последната предадена от него информация между враждуващите страни, едновременно и вярна, и фалшива… кой каквото заслужаваше… беше като кокал, хвърлен на три побеснели от глад кучета. Почти съжали, че не може да остане, за да се наслаждава на резултатите. Почти.
Часове след скока Майлс се събуди в кабината си облечен. Лъснатите му ботуши бяха изправени до леглото. Не си спомняше как се е озовал тук. Реши, че го е довел Мурка. Ако беше дошъл сам, сигурно щеше да си легне с ботушите.