— Ти офицер ли си бил, Сюгър?
Сюгър се намръщи и подръпна брадата си?
— Мариликанската армия не съществува, а щом не съществува армия, не може да има и офицери, нали?
Майлс се чудеше дали няма да постигне по-голям успех, ако остави Сюгър и се опита да подхване разговор със следващия пленник, когото срещне. Има групи и групи. Като онези петима грубияни, които го обраха. Реши все пак да остане със Сюгър. Поне нямаше да се чувства така самотен.
— Можеш ли да ме заведеш при някой, който е бил в 14-а дивизия? — отново попита Майлс. — При някой, който може би познава Тримонт?
— Ти не го ли познаваш?
— Никога не съм го срещал. Виждал съм го само на видео. Но се страхувам, че може би… вече се е поизменил.
Сюгър замислено опипа лицето си.
— Да, може би.
Майлс с мъка се изправи. Температурата в купола беше малко ниска за гол човек. От безшумното въздушно течение космите на ръцете му настръхнаха. Ако имаше възможност да си набави някаква дреха… дали да предпочете панталоните, за да не се виждат интимните му части, или ризата, та да скрие изкривения си гръб? Той подаде ръка на Сюгър.
— Хайде.
Сюгър го погледна.
— Винаги можеш да познаеш новодошлия. Той винаги бърза. Тук всичко става бавно. Дори мозъкът мисли бавно.
— В твоето Свето писание казва ли се нещо по този въпрос?
— …поради това те бързо дошли през долната страна на града тук… — Сюгър се намръщи и погледна неуверено към Майлс. Между веждите му се появиха две вертикални бръчки.
„Благодаря — помисли си Майлс. — Ще го запомня.“ И дръпна Сюгър да стане.
— Хайде тогава.
Не стана бързо, но все пак бе прогрес. Сюгър се затътри едвам-едвам. Прекосиха една четвърт от лагера, преминаха през някои групи, заобиколиха други. Майлс зърна отдалеч намусените петима да седят върху куп струпани една връз друга постелки. Групите се състояха от около петнадесет души. Имаше и от по двама или трима, или шестима — и съвсем малко самичко, колкото се може по-далеч от другите, което все пак не беше много далеч.
Най-голямата група засега беше само от жени. Като видя колко са много, Майлс ги заразглежда с нескрит интерес. Бяха няколко стотици. И нито една без постелка, макар че имаше и по две на една. Периметърът се охраняваше от групички по половин дузина жени, които бавно се разхождаха. И очевидно защитаваха две тоалетни изключително за свои нужди.
— Разкажи ми за жените, Сюгър — помоли Майлс.
— Забрави за жените — усмихна се язвително Сюгър. — Те не се интересуват от онази работа.
— Какво? Ама никак ли? Никоя? Искам да кажа, тук ние нямаме друга работа освен да се развличаме. Аз мисля, че поне някои може да се интересуват. — Съображението на Майлс изпревари отговора на Сюгър, очевидно изтормозен от лоши спомени.
Сюгър посочи нагоре към купола.
— Трябва да знаеш, че тук ни контролират. Ако пожелаят, могат да видят всичко, да чуят всяка дума. Искам да кажа, ако все още е останал някой от тях. Възможно е всички да са си отишли и да са забравили да отворят купола. Понякога го сънувам. Сънувам, че съм тук, под този купол, вечно. После се събуждам и виждам, че наистина съм под купол… Понякога не съм сигурен дали сънувам, или съм буден. Само дето все още получаваме храна и от време на време… не много често вече, пристига по някой нов, като теб. Обаче храната може да се подава автоматично. А ти може да си сън…
— Те все още са там — каза мрачно Майлс.
Сюгър въздъхна.
— Знаеш ли, в известен смисъл почти се радвам.
Контролирани, да. Майлс знаеше всичко за контролирането. И дано да беше скучно за онези отвратителни хора горе. Той искаше те да скучаят до смърт.
— Но какво общо има това с жените, Сюгър?
— Е, отначало всички се възпираха от това… — Сюгър отново посочи нагоре. — Но много скоро открихме, че те не се месят в онова, което вършим. Никак. Имаше няколко изнасилвания… След това положението се… влоши.
— Хм. В такъв случай идеята за бунт и разбиване на купола, при което те ще са принудени да докарат войници…
— Било е опитано веднъж, много отдавна. Не зная колко отдавна. — Сюгър подръпна брадата си. — Не е необходимо да идват вътре, за да потушат бунта. Могат да намалят диаметъра на купола… тогава го намалили на около сто метра. Нищо не може да им попречи да го намалят на един метър, ако решат, макар всичките да сме вътре. Във всеки случай така потушили бунта. А могат и да намалят проницаемостта на купола до нула и да се издушим. Правили са го два пъти.
— Разбирам — каза Майлс и усети как по гърба му плъзват мравки.
На стотина метра от тях страната на купола започна да се издува като аневризма. Майлс хвана ръката на Сюгър.