Оливър изкриви иронично уста, но не каза нищо. Не беше необходимо.
— Аз ще ги променя — добави Майлс.
— Глупости — каза Оливър и се обърна на другата страна.
— Започвам тук и сега.
След миг мълчание Оливър изръмжа:
— Върви на майната си преди да ти се случи нещо.
Сюгър понечи да стане. Майлс ядосано му направи знак да не става.
— Оливър е бил командос — прошепна разтревожено Сюгър. — Може да ти откъсне главата.
— Девет десети от хората в лагера могат да го направят, включително и жените — отговори Майлс. — Това съображение отпада.
Майлс се наведе напред, хвана брадата на Оливър и я изви към себе си. При тази опасна тактика Сюгър шумно пое дъх през стиснати зъби.
— Ето какво ще ти кажа за този цинизъм, сержант. Това е най-опортюнистичната морална позиция във Вселената. Много удобна. Щом нищо не може да се направи, значи можеш да си лежиш тук и да си гниеш в пълно спокойствие.
Оливър свали ръката на Майлс, но не се обърна. Очите му горяха от ярост.
— Сюгър ли ти каза, че съм бил сержант? — изсъска той.
— Не, написано е на челото ти с огнени букви. Слушай, Оливър…
Оливър се претърколи и се изправи. Сюгър трепна, но не побягна.
— Ти ме чуй, мутант — изръмжа Оливър. — Всичко това вече го изпробвахме. Правихме упражнения, играхме игри, чистихме се, вземахме студени душове, само че сега няма студени душове. Пяхме песни и изнасяхме представления. След това правихме грехове и секс, и садизъм, докато ни се доповръща. Да не би да си мислиш, че си първият реформатор, който стъпва тук?
— Не, Оливър. — Майлс се наведе към него, очите му се забиха като огнени свредели в очите на Оливър. Гласът му стихна до шепот. — Мисля, че съм последният.
Оливър замълча за момент, след това избухна в смях.
— Велики Боже, най-после Сюгър намери сродна душа. Двама умопобъркани събрани заедно, точно както се казва в Светото му писание.
Майлс замълча замислен, изправи се, колкото му позволяваше гърбът.
— Прочети ми твоето Свето писание, Сюгър. Пълния текст. — Той затвори очи за по-добро съсредоточаване, както и да не даде възможност на Оливър да прекъсва четенето.
Сюгър нервно си прочисти гърлото и започна:
— Защото те ще бъдат спасени. И те тръгнаха към портата. Обърнете внимание, че градът беше разположен върху голям хълм, но поклонниците продължиха с лекота нагоре, защото двама души ги водеха за ръце. И те бяха оставили смъртните си облекла в реката, защото макар че бяха влезли с тях, бяха излезли без тях. Вървяха нагоре много живо и бързо, през основата, върху която градът се издигаше по-високо от облаците. Поради това минаха през въздушни пространства… Тук свършва — добави извинително той. — Толкоз има върху този откъснат лист. Не съм сигурен какво означава.
— Вероятно означава, че нататък ще трябва да изпровизираш — подсказа му Майлс и отново отвори очи. Значи това бе текстът, върху който Сюгър градеше своите надежди. Майлс трябваше да признае, че последният ред в частност го разтърси, почувства хлад, сякаш имаше в корема си студени червеи. Така да бъде.
— Ето, Оливър. Това предлагам. Единствената надежда, заради която си заслужава да дишаме въздуха. Спасение.
— Много възвисено — присмя се Оливър.
— Възвисени — такива възнамерявам да направя всички ви. Трябва да разбереш, Оливър, че аз съм фундаменталист. Аз приемам моето Свето писание много буквално.
Оливър отвори уста, после шумно я затвори. Майлс беше ангажирал цялото му внимание.
„Най-после достигнах до съзнанието му! — Майлс въздъхна вътрешно. — Установихме връзка.“
— Ще трябва чудо, за да се възвисим всички — каза Оливър.
— Моята религия не е за избрани. Тя е за масите. Дори… за грешници. Небето е за всички. Но чудесата по своята природа трябва да дойдат отвън. Ние не ги носим в джобовете си…
— Естествено — промърмори Оливър и погледна голото тяло на Майлс.
— …ние можем само да се молим, да се подготвим за по-добър свят. Но чудесата стават замо за подготвените. Ти подготвен ли си, Оливър? — Майлс се наведе напред, гласът му трептеше от напрежение.
— Аз… — Гласът на Оливър заглъхна. Той погледна за потвърждение, доста странно, към Сюгър. — Този човек истински ли е, Сюгър?
— Той мисли, че е лъжлив — каза иронично Сюгър, — но не е. Той е истинският Един от плът и кръв.
Студените червеи отново се раздвижиха. Работата със Сюгър, реши Майлс, бе като фехтовка в зала с огледала. Целта, макар и истинска, никога не е там, където трябва да бъде.
Оливър пое дъх. Лицето му изразяваше надежда и страх, вяра и съмнение.
— Как ще бъдем спасени, отче?
— Наричай ме брат Майлс. Да. Кажи ми… колко покръстени можеш да доведеш със собствената си гола, без чужда помощ, сила?