— …така че ако смятате да ми счупите костите, моля ви направете го сега и свършете, защото аз ще продължа да се връщам, докато не го направите.
Водачката на патрула махна леко с ръка и те спряха и го загледаха.
— Да направим както каза — предложи една висока червенокоса. Ниско остриганата й червена коса очарова Майлс до умопомрачение. Той си представи как косите й падат на пода, отрязани от ножицата на обработващия сетаганданец. — Аз ще счупя лявата ръка, ти счупи дясната, Конр — продължи тя.
— Ако това ще ви накара да спрете и да ме изслушате пет минути, направете го — отговори Майлс, без да се отдръпне. Червенокосата пристъпи напред, стисна лявото му рамо и започна да натиска.
— Пет минути, нали? — добави отчаяно Майлс, когато натискът се засили. Погледът й го обгаряше. Майлс облиза устни, затвори очи, затаи дъх, зачака. Натискът достигна критична стойност… той се надигна на пръсти…
Червенокосата изведнъж го пусна и той се олюля.
— Мъже — коментира презрително тя. — От всичко правят състезание.
— Биологията е съдба — отвърна Майлс и отново отвори очи.
— …Или си някакъв извратен тип? Да не би да изпитваш удоволствие, когато те бият жени?
„Господи, надявам се, че не съм.“ Долните части на тялото му едва не го издадоха с неупълномощени поздрави. Ако щеше да продължи да се навърта около червенокосата, определено трябваше по някакъв начин да си намери панталони.
— Ако кажа „да“ ще спрете ли да ме малтретирате? — попита той.
— По дяволите, не.
— Просто си помислих…
— Престани с тези глупости, Беатрис — каза водачката на патрула и червенокосата се върна в групата. — Добре, дребосък, имаш исканите пет минути. Може би.
— Благодаря, мадам. — Майлс пое дъх и, доколкото това беше възможно без униформа, се приведе в приличен вид. — Първо, позволете ми да се извиня, че ви наруших спокойствието и ви се натрапих гол. Практически първите хора, които срещнах при влизането си в този лагер, бяха една група самообслужващи се… те между другото се обслужиха с дрехите ми…
— Видях ги — неочаквано потвърди думите му червенокосата. — Групата на Пит.
Майлс свали шапка, размаха я и направи реверанс.
— Да, благодаря, мадам.
— Правиш се на интересен и развличаш хората — коментира безстрастно тя.
— Те може и така да го схванат, но това си е техен проблем — отговори Майлс. — Що се отнася до мен, аз искам да разговарям с вашия лидер или лидери. Имам сериозен план да подобря живота в това място. За целта искам да предложа на вашата група да ми сътрудничи. Накратко казано, вие сте най-големия остров на цивилизацията, запазил се тук, да не говорим за военния ред, който поддържате. Бих желал да разширите вашите граници.
— Запазихме границите си с цената на всичко, което имахме, младежо — отговори лидерката. — Нищо не може да се направи. Затова се махай.
— Иди се самозадоволявай — осъби се Беатрис. — Тук няма да те огрее.
Майлс въздъхна, хвана шапката за широката периферия и я обърна. После я завъртя за момент на един пръст и погледна червенокосата в очите.
— Обърни внимание на шапката. Това е единственият предмет от облеклото ми, който успях да запазя от онези яки груби братя… бандата на Пит, нали така ги нарече.
Тя изсумтя.
— Онези мижитурки… защо точно шапката? Защо не панталоните? Защо не цялата униформа? — добави саркастично тя.
— Шапката е най-полезният предмет за общуване. С нея могат да се изразят най-различни чувства. — Майлс я вдигна до сърцето си. — Искреност — над половите органи, — смущение, гняв — той я хвърли на земята, после я вдигна и внимателно я почисти, — или решителност… — той я нахлупи на главата си и издърпа периферията над очите, — или вежливост. — Майлс я размаха към нея. — Виждаш ли за какво може да служи шапката?
Беше започнало да й става весело.
— Да…
— Виждаш ли перата на шапката?
— Да…
— Опиши ги.
— Ами… пера.
— Колко са?
— Две. Вързани на китка.
— Виждаш ли цвета на перата?
Тя се дръпна назад неочаквано отново смутена и погледна компанията си.
— Не.
— Когато започнеш да виждаш цвета на перата — каза тихо Майлс, — ще разбереш как можеш да разшириш своите граници до безкрая. До безкрайността.