Майлс дръпна Сюгър настрана.
— Изкушаващо е, но аз наистина се страхувам да й го предадем точно сега. И все пак… наистина съм разтревожен. Защо Трис иска да се разправи с Пит?
Сюгър го погледна почтително.
— Мисля, че си прав. Виждаш ли, той е… той е прекалено виновен.
— Ти! — извика Пит на Майлс. — Ти малък страхлив путьо… ти си мислиш, че тези жени могат да те защитят? — Той кимна към Трис и Беатрис. — Няма да им стигнат силите. Прогонихме ги по-напред и пак ще ги прогоним. Ние нямаше да изгубим проклетата война, ако имахме истински войници… като бараярците. Те не попълват армията си с путки и с путьовци. Те прогониха сетаганданците от своята планета…
— Не знам защо — изръмжа Майлс, — но се съмнявам, че си запознат с начина, по който бараярците са защитили своя свят през Първата сетаганданска война.
— Да не би Трис да те е направила благородна девица, мутанте? — присмя се в отговор Пит. — Не се иска много…
Пит продължи да говори несвързано. „Защо стоя тук и водя словесен двубой с този нещастник? — запита се Майлс. — Няма време. Да свършваме с този диспут.“
Той отстъпи назад и скръсти ръце.
— На никого ли не е идвало наум, че този мъж очевидно е сетагандански агент?
Пит млъкна и зяпна.
— Доказателството е ясно — повиши глас Майлс, така че всички наоколо да го чуят. — Той е подбудител, виновен за вашето разцепление. С пример и с коварство е подкупил честните войници около себе си, настроил ги е един срещу друг. Вие бяхте най-добрите от Марилак. Сетаганданците не вярват, че ще се примирите с предателството. Затова са засели семето на злото сред вас. За да са сигурни. И то е поникнало… доста добре. Вие никога не сте подозирали…
Оливър хвана ухото на Майлс и прошепна:
— Брат Майлс… аз познавам този човек. Той не е сетагандански агент. Той е боец от дивизията…
— Млъкни, Оливър! — изсъска Майлс и продължи да вика високо: — Разбира се, че е сетагандански агент. И през цялото време той ви е насочвал да работите срещу себе си.
„Където не съществува дявол — мислеше си Майлс, — може да се окаже целесъобразно да се измисли.“ Стомахът му гореше, лицето му изразяваше справедлив гняв. Той огледа лицата около себе си. Повечето бяха бели като неговото, макар и поради друга причина. Между тях се чу тихо шептене на изненада и гняв.
— Свалете му ризата и го сложете на земята по очи! — заповяда Майлс. — Сюгър, дай ми чашата си.
На очукания край на пластмасовата чаша стърчеше един ръб. Майлс клекна и задращи по гърба на Пит с големи букви:
СЕТАГАНД.
ШПИОНИН
Натискаше силно и безмилостно. Буквите се изпълниха с кръв. Пит пищеше, псуваше и се гърчеше.
Майлс се изправи разтреперан и задъхан — не само от физическото усилие.
— Сега му дайте блокчето и го махнете оттук!
Трис отвори уста да възрази, после я затвори. Не можеше да откъсне очи от гърба на Пит. После погледна изпълнена със съмнения към Майлс и попита:
— Наистина ли мислиш, че е сетагандански шпионин?
— Няма начин — присмя се Оливър. — Какъв, по дяволите, беше целият този цирк, брат Майлс?
— Не се съмнявам в обвиненията на Трис за неговите престъпления — отговори категорично Майлс. — И ти сигурно ги знаеш. Но не можех да го накажа за тях, без да предизвикам разцепление в лагера и с това да подкопая авторитета на Трис. Сега Трис и жените са отмъстени, без половината от мъжете да са настроени срещу тях. Ръцете на коменданта са чисти, престъпникът е наказан, а ние се отървахме от една постоянна заплаха, без да се налага да го държим затворен. А и ще бъде предупреждение за всички, които имат такива намерения. Както виждаш, Оливър, действа на всички нива.
Лицето на Оливър остана безизразно. Миг по-късно той отбеляза:
— Постъпи нечестно, брат Майлс.
— Не мога да си позволя да губя. — Майлс го стрелна изпод вежди. — Ти можеш ли?
Оливър стисна устни.
— Не.
Трис не каза нищо.
Майлс лично наблюдаваше раздаването на плъховите блокчета на всички, които бяха много болни или слаби, или изтощени, за да се наредят на опашката за храна.
Полковник Тримонт лежеше на постелката си свит, с празен поглед. Оливър коленичи и затвори втренчените му, невиждащи очи. Беше умрял само преди часове.
— Съжалявам — каза искрено Майлс. — Съжалявам, че дойдох толкова късно…
— Нищо… — каза Оливър. — Нищо…
Той се изправи, прехапа устна, поклати глава и млъкна. Майлс, Сюгър, Трис и Беатрис помогнаха на Оливър да пренесе тялото, постелката, чашата и всичко на бунището. Оливър пъхна плъховото блокче, което беше запазил, под ръката на мъртвеца. Отдалечиха се. Никой не се опита да окраде мъртвеца, макар че един друг вкочанен труп веше беше ограбен и лежеше гол.