„Права е“ — помисли си потиснат Майлс. Повечето пленници брояха прекараното тук време не в дни и седмици, а в месеци и години. Той самият вероятно би ломотил глупости, ако бе прекарал дори време, което за повечето от тях щеше да изглежда само един миг. Майлс се питаше мрачно каква форма на лудост щеше да го обземе. Дали щеше да си представя, че е… да речем… завоевател на Комар? Или щеше да е потиснат като Тримонт, свил се в себе си, докато се превърне в никой, в един вид човешка черна дупка?
Чудеса. През цялата история на човечеството е имало лидери, които са грешали с избора на времето за решителната битка, които са чакали апотеоза, кокто никога не е идвал. Техните по-сетнешни животи обикновено са белязани с неизвестност и проблеми с пиенето. Тук обаче нямаше нищо за пиене. А точно сега Майлс искаше шест двойни. Макар че пиенето не му понасяше.
При всяко извикване за храна Майлс започна да обикаля по периметъра на купола отчасти да контролира раздаването на блокчетата или най-малкото да си дава вид, че го контролира, отчасти да изразходва неприятната натрупана нервна енергия. Все по-трудно му беше да спи. След раздаването на храна в лагера настъпваше спокойствие. Но през последните два дни потушаваните от избраните за поддържане на реда помощници юмручни боеве нараснаха. Самите помощници започнаха да прибягват към насилие, ходеха важно, перчеха се. Фази на луната. Кой може да се противопостави на тези фази?
— Не бързай толкова де, Майлс — оплака се Сюгър, който вървеше с него.
— Извинявай. — Майлс намали темпото, излезе от самовглъбението си и се огледа. От лявата му страна ярко светещият глобус сякаш пулсираше в такт с някакъв неспирен звук извън слуховия обхват. От дясната цареше тишина. Повечето хора в групите седяха. Нямаше голяма видима промяна от деня на пристигането му. Може би напрежението беше малко понамаляло, може би се полагаха повече грижи за ранените и болните. Лунни фази! Майлс се отърси от обзелото го безпокойство и приятелски се усмихна на Сюгър.
— Получи ли други положителни реакции от проповедите си тези дни? — попита Майлс.
— Е… вече никой не се опитва да ме бие — отговори Сюгър. — Но и не съм проповядвал толкова много, тъй като бях зает с раздаването на храна и други задължения. Освен това сега имаме и помощници. Трудно е да се каже.
— Ще продължиш ли с проповедите?
— О, да. — Сюгър замълча. — Виждал съм и по-лоши места от това, разбираш. Веднъж като дете бях в един миньорски лагер. Неочаквано откриха диаманти. И вместо да създадат една голяма компания или правителството да се заеме с разработката на находището, го разделиха на стотици и хиляди малки участъци, най-често около два квадратни метра. Миньорите копаеха на ръка с лопати и почистваха пепелта с метлички от пера… големите скъпоценни камъни са крехки, разбираш, при невнимателен удар се чупят… копаеха под лъчите на изгарящото слънце ден подир ден. Мнозина бяха с по-малко дрехи от нас сега. Повечето не се хранеха нито добре, нито редовно. Скъсваха си задниците от работа. Имаше много нещастни случаи, много повече болести от тук. Имаше и много боеве, но… Но те живееха за бъдещето. Доброволно изпълняваха най-невероятните подвизи на физическата издръжливост за поддържане на надежда. Бяха обзети от идея фикс. Те бяха като… е, ти много ми приличаш на тях. За нищо на света не искаха да се откажат. За една година с ръчни лопати превърнаха планината в бездна. Беше глупаво, но ми харесваше.
— Това място — Сюгър се огледа — просто ме превръща в страхлив досадник. — Дясната му ръка докосна парцаленото въже, завързано на китката му като гривна. — То лишава от бъдеще, то поглъща… то е като смърт, която в края на краищата е само формалност. Това е град на привидения, на самоубийства. Денят, в който престана да се опитвам да проповядвам, той ще ме погълне.
— Прав си — съгласи се Майлс. Наближаваха мястото, което той смяташе за най-далечна точка от тяхната обиколка, на противоположната страна на лагера на женската група, където, отвъд откритата вече за преминаване граница, Майлс и Сюгър държаха спалните си постелки.
Двама мъже, които се разхождаха на отсрещната страна, се съединиха с друга двойка със сиви пижами. Сякаш случайно и спонтанно отдясно на Майлс от постелките се надигнаха още трима. Той не можеше да е сигурен, без да обърне глава, но му се стори, че с периферното си зрение долавя и някакво движение зад себе си.
Приближаващите се четирима спряха на няколко метра пред тях. Майлс и Сюгър се колебаеха. Облечените в сиво мъже, всичките в различна степен по-големи от Майлс… та кой ли не беше?… се намръщиха. Майлс позна единия — беше го виждал в компанията на Пит. Не си направи труда да свали поглед от човека на Пит и да огледа другите. Беше сигурен, че поне един от тях също е от побойниците.