Най-лошото беше, че вината да ги притиснат до стената… ако можеше така да се нарече ситуацията… беше негова. Беше допуснал разходките му да протичат по неизменна ежедневна програма. Глупава, елементарна грешка! Нищо не го оправдаваше.
Помощникът на Пит пристъпи напред и се втренчи в Майлс с празни очи. „Не е на себе си — разбра Майлс. — Ако иска единствено да ме размаже на каша, би могъл да го направи и със завързани ръце.“ Човекът премяташе в ръце грижливо изплетено от парцали въже. За душене… нямаше да има нов бой. Този път щеше да бъде преднамерено убийство.
— Ти — каза прегракнало помощникът на Пит. — Отначало не те познах. Ти не си от нас. Никога не си бил. Мутант… сам се издаде. Не Пит, а ти си сетагандански шпионин! — Човекът скочи напред.
Майлс се отдръпна, поразен от яростта и проницателността на мъжа. По дяволите, той знаеше, че има сериозни основания да се справи с Пит по този начин, и все пак го смяташе за грешка, въпреки ефективността. Фалшивото обвинение беше нож с две остриета, опасно както за този, който борави с него, така и за жертвата… помощникът на Пит можеше дори да е повярвал, че обвинението е вярно… Майлс беше започнал лов на вещици. Поетичната справедливост беше в това, че Пит беше първата жертва, но къде щеше да свърши всичко? Нищо чудно, че напоследък сетаганданците не бяха се намесвали. Сигурно бяха изпопадали от столовете от смях, като бяха видели какво става… грешка подир грешка, и като връх на всичко сега той щеше да умре глупаво като паразит в ръцете на друг паразит в тази пълна с паразити дупка…
Сграбчиха го две яки ръце. Той се извиваше конвулсивно, риташе, но почти не можеше да достигне мъжа. До него Сюгър се въртеше, риташе, удряше, викаше с демонична енергия. Но му липсваше маса. На Майлс му липсваше и достъп, и маса. Все пак Сюгър успя за момент да накара нападателя да го пусне.
Сюгър замахна с лявата си ръка, но нападателят я хвана и стисна. Майлс трепва в очакване да чуе познатото приглушено пукване на чушещи се кости, но вместо това мъжът смъкна парцалената гривна от китката на Сюгър и викна подигравателно:
— Ей, Сюгър! Виж какво намерих!
Сюгър за миг отклони вниманието си от защитата на Майлс. Мъжът извади от парцала измачкано, окъсано парче хартия и го размаха във въздуха. Сюгър извика от изненада и понечи да се хвърли към него, но две други тела му препречиха пътя. Мъжът скъса хартията на две, след това се спря за момент, сякаш зачуден как да се отърве от нея… после неочаквано се усмихна, напъха парчетата в уста и задъвка. Сюгър изпищя.
— По дяволите! — изкрещя Майлс. — Нали искаше мен! Защо направи това… — И заби с всичка сила юмрук в самодоволно усмихващото се лице на най-близкия нападател.
Усети как костите на китката му се счупиха. Беше му писнало от тези негови кости, беше му писнало да изпитва отново и отново болка…
Сюгър крещеше и ридаеше и се опитваше да си вземе листа от мъжа, а той стоеше, дъвчеше и се хилеше. Сюгър беше изгубил Свещеното си писание, опитите му да спаси нещо от него оставаха безрезултатни. Беше като вятърна мелница без вятър. Майлс видя как Сюгър падна, после загуби интерес към всичко, освен към навитото около шията му въже. Успя да пъхне счупената си ръка между въжето и гърлото. Болка го прониза чак до рамото. Главата му се пръскаше от напрежение, очите му се премрежиха. Тъмновиолетови и жълти облаци се въртяха пред очите му. Една блестяща опашка от червена коса премина пред замъгленото му зрение…
После се намери на земята с кръв, чудесна кръв, пулсираща в изгладнелия му за кислород мозък. Болката беше силна, пареща, пулсираща. Лежеше. Не го интересуваше нищо друго. Щеше да е толкова хубаво да не трябва отново да става…
Студен и бял, и безличен проклетият купол се присмиваше на възвръщащото му се зрение. Майлс се изправи на колене и нервно се огледа. Беатрис, няколко помощници и няколко командоси от групата на Оливър гонеха из лагера мъжете, които бяха опитали да го убият. Вероятно беше изгубил съзнание само за секунди. Сюгър лежеше на земята на няколко метра от него.
Той изпълзя до Сюгър. Слабият човек лежеше свит, лицето му беше бледозелено и студено, и влажно, тялото му се разтърсваше от рефлекторни потрепвания. Не беше добре. Очевидно имаше сътресение на мозъка. Болният трябва да се държи затоплен и да му се приложи комбинирано лечение. Не, не комбинирано лечение. Майлс свали несръчно туниката си и го зави.
— Сюгър? Добре ли си? Беатрис преследва бандитите…