— Да, сър, не, около два часа… ако имаме късмет — отговори Тънг. — Добре е, че сте отново на борда, адмирал Нейсмит.
— Ти казваше… Намерете Елена и Ели! Приоритет номер едно.
— Слушам. Край.
Майлс се обърна и видя, че ръководителят на групата за раздаване на кубчета в тази секция фактически е успял да поведе под строй първите двеста души и нареждаше на вторите сто да се строят и да чакат реда си. Чудесно. Пленниците се качваха един по един по рампата и минаваха през някакъв странен ръкав. Един наемник разцепваше гърба на всяка сива туника с вибрационен нож. Втори наемник стреляше в гърба с медицински стънер. Трети прекарваше ръчен хирургически трактор и грубо измъкваше кодирания под кожата сетагандански сериен номер, без да губи време за превръзка.
— Минавай напред и освобождавай мястото, минавай напред и освобождавай мястото, минавай напред и освобождавай мястото…
От ослепителния блясък и червените сенки се появи някогашният адютант на Майлс, капитан Торн, заедно с една жена хирург и… браво… един войник с дрехите и ботушите на Майлс в ръце. Майлс се хвърли да вземе ботушите, но докторката го хвана и…
— Ау! — изрева Майлс. — Не можа ли да изчакаш една секунда да подейства упойката от стънера? За какво е всичко това?
— Извинете, сър — каза неискрено тя. — И не се пипайте! Пръстите ви са мръсни. — Тя го превърза с пластмасов бинт — рангът си има своите привилегии. — Капитан Ботари-Джесек и командир Куин са научили, че в тези кодировки има капсулки с отрова, чиито липидни мембрани се поддържат от слабо магнитно поле, генерирано от сетаганданците в купола. Един час след излизане оттук мембраните започват да се разрушават и отровата излиза. Приблизително четири часа след това настъпва смърт… много мъчителна. Малка предпазна мярка срещу бягство, предполагам.
Майлс потрепери и каза тихо:
— Разбирам. — И добави по-високо: — Капитан Торн, обяви похвала… с най-високи почести… на командир Ели Куин и капитан Елена Ботари-Джесек. Я сложи малко упойка, докторе. — Майлс вдигна дясната си ръка пред лекарката.
— Пак ли? — промърмори тя. — Мислех, че сте си взели бележка… — Кратко облъчване с медицинския стънер и подутата ръка на Майлс изчезна напълно от сетивата му. Само очите му го уверяваха, че все още е на мястото си.
— А ще платят ли за тази разширена операция? — попита загрижено капитан Торн. — Започна като единичен светкавичен удар за измъкване на един човек… подходяща за специализирани малки ударни групи като нашата… а сега ангажира целия Дендарии флот. Проклетите пленници са два пъти повече от нас! Това го няма в договора. Ами ако нашият дългогодишен работодател откаже да приеме сметката?
— Няма да откаже — отвърна Майлс. — Имаш думата ми. Но… несъмнено ще трябва да я представя лично.
— Бог да им е на помощ — промърмори хирургът и се върна към изваждането на сетаганданските кодове от чакащите пленници.
Когато първата натоварена с пленници совалка затвори люковете и се понесе нагоре към черната мъгла, до Майлс се появи комодор Ки Тънг — тумбест евроазиатец на средна възраст в леко защитно облекло и каска с команден комуникационен канал. Совалките излитаха по реда на кацане, без да се изчакват. Като знаеше маниакалния страх на Тънг от сгъстен строй, Майлс разбра, че най-опасният им ограничаващ фактор е времето.
— Къде ще ги натоварят? — попита Майлс.
— Изпразнихме два товарни кораба. В трюма на всеки можем да натъпчем около пет хиляди. Полетът обратно ще бъде бърз и опасен. Ще трябва да кротуват и да дишат колкото се може по-малко.
— Какво ще използват сетаганданците, за да ни заловят?
— Точно сега едва ли нещо повече от няколко полицейски совалки. По-голямата част от локалния им космически военен контингент е от другата страна на тяхното слънце. Затова избрахме този момент за десант… С други думи, същият сценарий, както при първоначалния план за измъкване на полковник Тримонт.
— Само че умножен по коефициент десет хиляди. И трябва да ги вдигнем на… четири пъти, вместо на един — допълни Майлс.
— Да, но се получи следното — усмихна се Тънг. — Те разположиха лагерите за военнопленници на тази жалка планета така, че да не трябва да изпращат войска и снаряжение да ги охраняват… като разчитаха на голямото разстояние от Марилак, където засилиха военните действия, а след като хванаха и вас, половината от първоначалния състав на охраната беше изтеглен на други горещи места. Половината!
— Разчитали са на купола. — Майлс го погледна. — А лошите новини?
Тънг се усмихна кисело.
— Разполагаме само с два часа.
— Ау. Дори половината от тяхната флота в локалния космос е прекалено голяма за нас. И ще се върнат след два часа?