- Но нали не ни се позволява да работим - каза Миран.
Карен разпери ръце.
- Има начин да се заобиколи забраната. Ще работите с благотворителна цел. Така че няма да може да печелите пари. Ще работите като доброволци. Но пък ще работите за собствената си общност - за жените си, за децата си, за родителите си. Този член на парламента, с когото разговарях, мисли, че това е възможно. Готов е да ви помогне да го осъществите.
Един от мъжете, който не беше проговарял нито веднъж досега, се приведе напред и попита:
- Защо правите това? - тонът му беше подозрителен.
- Защото вече сте тук. В нашата страна. И имате нужда от помощ.
Последва оживен разговор на неразбираем за нея език. Но не й беше нужно да знае значението на думите, за да разбере за какво става дума. Повечето мъже бяха заинтригувани и позитивно настроени. Двама от тях се мръщеха и клатеха мрачно глави. Винаги ставаше така. Несъгласните бяха необходими, за да се увериш, че всичко е добре обмислено, преди да си започнал.
Накрая Тарек се обърна към нея.
— Вярваме, че наистина искате да ни помогнете и сме ви благодарни. Какво да предприемем, за да се заемем с това, което казвате, че можем да правим?
- Не съм запозната с подробностите. Това е много далеч от моята област. Мога да ви помогна, като ви свържа с този член на парламента. Името му е Крейг Граси — тя вдигна пръст. - Записала съм данните му за контакт — тя извади от джоба си един лист и го подаде на Миран. — Това са телефонът и имейлът му. Можете ли да ми кажете как той да се свърже с вас? Имате ли телефонен номер? Или имейл?
Последва нов оживен обмен на мнения. За каквото и да говореха, явно Миран възразяваше срещу искането на мнозинството. Накрая той вдигна ръце във въздуха и се обърна към нея с рязка въздишка:
- Някои от нас се притесняват да ви дават такава информация, защото сте от полицията - той размаха листа хартия. - Сегa вече ще можем сами да се свържем с този човек и да поясним, че вие сте ни казали да се обърнем към него. Съжалявам, не звучи учтиво. Но все пак сме ви благодарни.
Карен поклати глава.
- Искам да имате по-добър живот, това е всичко. Надявам се Крейг Граси да ви помогне да имате кафене. Пожелавам ви успех - тя протегна ръка. Миран се поколеба за миг, но я пое. Тарек последва примера му, и Карен се усети, вече всички мъже се ръкуваха с нея, дори онези, които като че ли се бояха, че може да прихванат от нея някаква заразна болест.
Време беше да си върви. Ако имаше късмет, можеше да се окаже, че е помогнала да се подобри животът на хора, видели прекалено много от най-лошото, което един човек може да стори с друг. Не беше направила кой знае какво, но и това беше нещо.
А когато се прибра у дома, заспа. Сънят й беше изпълнен с пъстри и сложни сънища, които изчезнаха от паметта й секунди след събуждането. Затова клепачите и крайниците й тежаха, правейки събуждането почти непосилно. Но днес тя не можеше да си позволи да се бави. Имаше неща за вършене, а трябваше и първо да се отърве от Макарона, за да се заеме с работата си.
Опита се да отхвърли опасенията си с помощта на топъл душ, сандвич и двойна доза кофеин. Нищо не помогна, и въпреки че любимият й костюм беше освежен от парата в банята, тя все пак се чувстваше невзрачна и неподготвена. Стоеше и допиваше кафето си, загледана в морето, сияещо като безброй сини брилянти в светлината на утрото. Чу в главата си как Фил каза:„Ако не разбират от майтап, майната им, моето момиче.“
Дори преди осем пред сградата на полицията на Фетес Авеню бяха паркирани доста коли. Всички знаеха, че предстоят съкращения и на предостатъчно служители не им се искаше изборът да падне на тях. Затова и внимаваха всички да ги виждат и да остават с впечатлението, че са незаменими - от ранно утро до края на работното време. Карен паркира близо до изхода, готова да се измъкне бързо, и се упъти към грозния сандък, който на- времето беше централа на полицията на Лодиан и Пограничните земи, а сега - просто още една от сградите на шотландската полиция. Питаше се още колко ли ще задържат тази сграда. Тя не беше истински участък, по-скоро административен център, така че в нея липсваха необходими помещения, като например арестантски килии и стаи за разпит. Със същия успех можеше да бъде централа на банка или застрахователна компания.
Карен успя да стигне до офиса на Макарона преди него. Разположи се в нишата до вратата му на малкия, неудобен диван на буци, тапициран с туид. Когато той се появи в коридора, говорейки през рамо на двама униформени полицаи, които го следваха, тя се изправи, готова да го пресрещне. Когато Лийс я видя, той буквално подскочи.