Выбрать главу

- Добро утро - каза тя бодро.

- Не ви очаквах толкова рано - той я заобиколи и отключи вратата.

- Казахте, че държите да разговаряме лично - тя стоеше редом с него, докато той отваряше вратата. За да се отърве от нея, трябваше да предизвика разправия, а тъй като имаха публика в лицето на двама старши офицери, които минаваха край тях на път към кабинетите си, не й се вярваше да се опита да го направи, Така че го последва, влизайки в кабинета по петите му.

Лийс забърза и се постара да постави бюрото си като преграда между двамата. Дори още преди да беше свалил фуражката си, Карен вече се беше разположила на стола за посетители, кръстосала крака, със скромно сключени в скута ръце.

- Имам отлични новини - каза тя.

Лийс запази с усилие безразличното си изражение.

- За какво говорите?

- Не знаете ли? Съдия Абъркромби е одобрила искането ни. Детектив Мъри е взел вчера решението от съда. Веднага щом приключа тук, ще отида в Централния общински регистър, за да взема оригиналния акт за раждане на Рос Гарви. С малко късмет и попътен вятър би трябвало много скоро да имаме решение на случая с убийството на Тина Макдоналд - Карен говореше бодро и оживено, без да му дава възможност да се нахвърли върху нея. - Това, надявам се, ще бъде още един повод за гордост за вас. Винаги е добре да те свързват с успеха.

Той заекна в опит да я прекъсне, но тя не позволи да бъде отклонена.

- Има и още нещо. То сигурно много ще ви зарадва, тъй като не само че решава проблем, но и ще ви спести разходите за вътрешно разследване, Можете да се откажете от услугите на Гордън Робсън. Вече не е необходимо да се търси откъде е изтекла информацията.

- Какво искате да кажете? - лицето на Лийс порозовя, той ококори очи и сбръчка нос. - Вие съвсем...

- Нещата са много прости - Карен продължаваше неудържимо напред. Бе-ше в по-изгодно положение и нямаше да престане да го изтиква все по-назад от позицията на справедливо разгневен, която бе заел в онова съобщение. - Реших въпроса с изтичането на сведения. Вие вероятно не помните, защото не ви е по чина да се занимавате с такива неща и никой не може да очаква от вас да знаете всичко, което се случва, но когато сержант Пархатка беше в болницата, преди да почине, някой беше влязъл в отдела за превенция на престъпления и беше откраднал лаптопа му. Човек трудно може да си представи по-противна постъпка. По онова време не се замислих особено над това, тъй като естествено то не беше на първо място в списъка на приоритетите ми. А после, онзи ден, се сетих...

- За какво? — той започваше да отстъпва. Решимостта му започваше да се пропуква. Беше време тя да действа твърдо и непоколебимо, без да отстъпва и дори крачка.

- От време на време и аз ползвах лаптопа на Фил. След като той почина, всички негови акаунти бяха отменени. Но моите продължават да функционират и все още са на въпросния лаптоп. Направих справка в Гарткош и се оказа, че наистина човекът, откраднал неговия лаптоп, е имал достъп до моята поща и досиетата, които съм разглеждала - тя поклати глава, усмихвайки се със съжаление. - Съжалявам, че мина толкова време, докато се досетя - сведе очи и си позволи едно леко трепване на гласа. - Случиха се много неща, които ангажираха мислите ми - а сега беше време за бързо връщане към бодрия тон. - Но вече оправих всичко. Промених паролите си, преместих всичките си файлове, така че, който и да е надничал досега в нашите разследвания, ще се натъкне на непробиваема стена следващия път, когато се опита да влезе. И така, по този въпрос всичко е ясно, което, както казах, е добре за бюджета - освен че историята с изтичането приключи - и Карен се усмихна весело.

Лийс не намираше думи. Тя до такава степен го беше дестабилизирала, че той едва не залиташе. Но все пак не се предаваше.

- Типично за вас. Такава небрежност - да не се замислите изобщо. И това ме връща към повода, по който исках да ви видя...

- Да, очевидно е възникнало някакво недоразумение - Карен разпери отново ръце, този път със смутена усмивка.

- Дължа благодарност на инспектор Ноубъл. Ако не беше неговото разследване на смъртта на Гейбриъл Абът, можеше и никога да не се натъкна на студеното досие, свързано със смъртта на майката на Абът. А не може да има съмнение, че този случай попада изцяло в сферата на дейност на моя отдел. Неразрешен случай на четворно убийство - в небето над Шотландия. Моя работа... не, мой дълг е да подновя проучванията по такъв сериозен случай.

- Това не е... няма нищо... пъхали сте си носа в случая на инспектор Ноубъл. Който е... там всичко е ясно. Става дума за самоубийство. Нямате абсолютно никакво оправдание за действията си, с които сте предизвикали... куп неприятности - той като че ли срещаше затруднения да съставя изреченията си.