Последваха го, минавайки през същата врата и незабавно завиха и влязоха в малък кабинет с един-единствен висок прозорец, през който се разкриваше великолепен изглед през мостовете нагоре към сребристосивия купол на Стария колеж. От двете страни на правата като стрела улица се извисяваха две внушителни фасади - от едната хотел „Балморал“ и „Уейвърли Гейт“, от другата - сградата на Централната поща. Карен си каза, че тук, в центъра на града, накъдето и да се обърнеш, погледът ти попада на нещо впечатляващо.
Джейсън не се интересуваше толкова от гледката, колкото от златистия стенен сейф с размера на шкаф за баня.
- Тук ли държите регистрите?
Андрюс се усмихна.
- Тук би се събрала микроскопична част от онова, което съхраняваме. Не, тук навремето беше настанено счетоводството. В сейфа вероятно са държали парите за заплати и таксите за регистрация - той посочи една малка маса от светло дърво с четири стола около нея. - Тук показваме на хората документацията по осиновяването им. Те представят документи за самоличност, а ние им показваме това, с което разполагаме. Доколкото знам, вие имате съдебно решение?
Джейсън измъкна документите от вътрешния си джоб и му ги подаде. Андрюс ги прегледа внимателно.
- Изглежда, че всичко е наред - той стана. - Трябваше да се уверя в това, преди да донеса регистъра на осиновяванията. Държим изключително много на поверителността на данните. В отдела за осиновявания сме само двама души и ние сме единствените, които имат ключ към стаята, в която се съхранява документацията. Дори директорът на регистъра не може да влезе в заключената стая без наше съгласие. Извинете ме, сега ще отида и ще донеса книгата, която ни трябва.
Той излезе, а Карен огледа безличното помещение със светлобежови стени, син мокет, класьори за папки, едно невзрачно бюро и компютър.
- На пръв поглед човек не би го предположил, но тази стая със сигурност е свидетел на много емоционални моменти. - He мога да си представя как би се чувствал човек - Джейсън се усмихна широко. - Добре, че съм абсолютно копие на баща си, а?
- Да. Ако човек не се разбира с осиновителите си, сигурно се надява на нещо по-добро. Ако пък наистина обича хората, които са го отгледали, сигурно се безпокои при мисълта за бомбите, които генетичната му история може да хвърли в живота му. Ти би ли искал да узнаеш истината на мястото на такъв човек?
Джейсън поклати глава.
- Не. Достатъчно трудно е да се оправяш и с един набор роднини. Нали разбирате какво искам да кажа?
Карен кимна.
- Само че аз не знам дали бих устояла. Ако научех, че съм осиновена, сигурно щях да искам да знам всичко.
- Да, но вие сте много любопитна. В добрия смисъл на думата - добави припряно Джейсън.
Преди Карен да успее да отговори, Андрюс се върна, понесъл дебела книга с кафяво платнено гръбче с напечатани на него цифри и букви и излинели зелени корици.
- Заповядайте - каза той, - Това е регистърът на осиновяванията - и отвори книгата на една предварително отбелязана страница. - Ето, тук е регистрирано осиновяването на Рос Гарви. Това са имената на осиновителите му - той посочи имената на двамата Гарви, - а тук пише, че те са получили разрешение да осиновят Дарън Пол Макбрайд. Ето и датата на раждането му, районът, в който е било регистрирано - Дънди, както виждате, - а ето и най-важната информация, която търсите. Номерът на акта за раждане. Най-отдолу е написано името, което е получил при осиновяването, Рос Стюарт Гарви.
Андрюс затвори регистъра, отиде до бюрото и включи компютъра.
- Сега остава да въведа номера и - бинго!
Последва почукване по клавиши, няколко кликвания с мишката, бръмчене на принтер. И Андрюс поднесе със замах на Карен оригиналния акт за раждане на Рос Гарви.
Едва когато пое листа, тя осъзна, че беше затаила дъх. Ето я, информацията, която трябваше да я отведе до убиеца на Тина Макдоналд. Дарън Пол Макбрайд. Роден в „Симпсън Мемориал Павилиън“ в Единбург. Име на майката - Джанет Макбрайд. Адрес: 7/43 Камбъс Корт, ЕН14 3XY.
- Това е в Уестър Хейлс*, нали?
- Да, така ми се струва. По всичко личи, че е висок блок с много апартаменти - каза Андрюс.
- И никъде не се споменава бащата?
* Район в югоизточния край на Единбург. - Б. пр.
Андрюс направи гримаса.
- Това се среща често при осиновяванията. Бащата трябва да даде съгласие името му да бъде споменато, ако двамата с майката не са женени, а най-често бащите не са съгласни. Ако изобщо знаят за раждането.
- Тук пише, че тя е работела в детска градина - каза Джейсън. - Може би ще можем да я открием по местоработата, ако вече не живее на стария си адрес.