В долния край на акта за раждане, в отделна графа, на ръка беше написана думата „осиновен“. Карен я посочи.
- Това се вписва след осиновяването, така ли?
- Точно така. Актовете за раждане са публично достояние. Злонамерен човек може да се добере до такъв акт. Тази забележка се нанася на ръка, за да не може актът да бъде ползван за придобиване на фалшива самоличност, като например паспорт или шофьорска книжка.
- А има ли начин да се стигне по данните от акта обратно до информацията в регистъра по осиновяването? Да се разбере къде се е озовало бебето, след като е било осиновено?
Андрюс поклати глава.
- Това е невъзможно. Можете да ми вярвате, госпожо главен инспектор, изключено е да се направи.
- Така си и мислех. Но това не е толкова важно, просто ми стана интересно - Карен сгъна листа и се изправи. - Благодаря, много ни помогнахте.
Излязоха под слънчевите лъчи, обливащи една от най-красивите гледки в града според Карен. Като изключим изправилия се на задни крака кон на англичанина Уелингтън, разбира се. Но дори той не можеше да помрачи настроението й. Най-сетне се бяха преборили за необходимия им пробив, за да се промъкнат по-наблизо до мъжа, убил едно момиче, което нямаше никаква друга вина освен това, че е излязло да се забавлява с приятелки.
- Приближихме с една стъпка до деня на страшния съд - каза тя на Джейсън. - С една стъпка по-близо.
41.
Карен обичаше гъделичкането на възбудата, обземаща я винаги, когато по някой случай имаше движение след застой. Вървя по Лийт Уок обратно към офиса толкова бързо, че на Джейсън му са налагаше да подтичва на зиг-заг сред останалите минувачи, за да я догонва. Докато вървяха, тя даваше инструкциите си:
- Първо се заеми с очевидното - телефонния указател. Аз ще сравня дан-ните в акта с онова, което може да се намери в Гугъл, Туитър, Фейсбук и Инстаграм. Ти провери изборните списъци. Ако Джанет Макбрайд сега не присъства в тях, проследи ги в годините назад, докато името й се появи. Порови се в съдебните архиви, за да видиш дали няма да срещнеш името й там. После ще видим как ще продължим.
Ако имаха голям късмет, Джанет Макбрайд щеше да живее все още в Уестър Хейлс, в самия край на града. Но възможността това да е така беше минимална. Ако успееха да открият кога е напуснала жилището, можеха да разберат и кои са били съседите й по онова време, а после да проверят дали някой от тях все още живее на същия адрес. Но нямаха особени шансове за успех и ако не откриеха нищо, щеше да се наложи да проверяват други регистри - очевидно на първо място регистрите на бракосъчетания и актовете за смърт. Но имаше и други, не толкова очебийни места, където можеха да търсят, ако въпреки всичко не откриеха родната майка на Рос Гарви.
Когато се върнаха, понесена от такъв прилив на енергия, че дори нямаше нужда от кафе, Карен прати бързо есемес на Джорсал. Убийството на Тина бе изместило всичко друго на заден план, но това не означаваше, че тя ще пренебрегне другия проблем, който гризеше дълбините на съзнанието й като плъх - пилешки кости.
„Здравей, Джус. Не обръщай внимание на Ноубъл. Каквото и да казва той, смъртта на ГА е свързана с отдавнашен случай, а студените досиета са мои. Можеш ли да ми уредиш среща с Иън Лесли днес вечерта? Пицата е от мен! К."
Тя се усмихна. Лисицата се беше укрепила здраво в кокошарника.
Джейсън вече седеше пред компютъра, привел глава, и потропваше несръчно с пръсти по клавишите, между веждите му се бяха очертали две бръчки. Карен се зае със своите задачи. Първото, което направи, беше да влезе в акаунта на полицейския участък в сайта „Хората на Шотландия“. Написа името на Джанет Макбрайд, въведе в прозорчето за дати двайсетгодишен период на търсене и избра като начало пет района, където тя можеше да е регистрирана. Започна с онези, които бяха най-близо до адреса на Макбрайд, с който вече разполагаха. В Шотландия имаше около деветстотин регистрационни района и ако трябваше, тя щеше да търси във всеки един от тях, докато откриеше онова, което й трябваше.
Но боговете бяха благосклонни към нея. Джанет Макбрайд беше родена на 27 юни 1979 година в Единбург. Майка й, Мария Макбрайд, безработна и едва деветнайсетгодишна, живеела по това време в апартамент в предградието Портобело. Също като в акта за раждане на сина й, и в акта за раждане на Джанет не се споменаваше баща. Карен се запита дали това не е причината тя да остави детето си за осиновяване. Може би собственият й опит като дете на самотна майка я е накарал да реши, че не иска детето й да страда от същите икономически и социални проблеми? Зачуди се дали Мария Макбрайд живее все още в Единбург. Сега трябваше да е едва петдесет и шест годишна. Ако всички останали проверки пропаднеха, може би тя щеше да знае къде се намира сега дъщеря й.