Седмият етаж не беше най-лошото от този род, което Карен бе виждала. Сините врати бяха прашни и с избеляла боя, но тя поне не беше олющена. По четирите стени на блока минаваше балкон, гледащ към вътрешния двор, и нито един от прозорците, гледащи към балкона, не беше закован с дъски. На някои от тях дори се виждаха относително чисти тюлени пердета. Апартаментът на Агнес Маккреди имаше тъкмо такъв прозорец. Карен почука на вратата и застана с лице към кухненския прозорец, където, както и бе очаквала, пердето се повдигна и тя видя част от нечие лице, наподобяваща блед полумесец. Усмихна се с надеждата, че усмивката й вдъхва доверие.
Мина време, после вратата се открехна на няколко инча. Да се отвори докрай й пречеше месингова верижка, която Карен би могла да изтръгне от гнездата й, стига само да натиснеше по-рязко вратата с рамо. Но поне Агнес Маккреди се беше показала, макар и с нежелание, което най-често бе достатъчно, за да я възпре да бутне вратата. Окото, което се взираше в Карен, беше избледняло и сълзеше, отблъскващо увеличено от стъклото на очилата.
- Кои сте вие? - попита жената с писклив и висок глас.
Карен и Джейсън извадиха полицейските си карти.
- От полицията - отвърна Карен. - Търсим хора, които са познавали Джанет Макбрайд. Тя е живяла в апартамент № 43.
Жената отстъпи малко назад.
- Джанет? Да не би да е направила нещо лошо? Тя не е такава.
- Не, няма нищо от този род. Просто се опитваме да я открием. Може ли да влезем и да си поговорим малко с вас, госпожо Маккреди?
- Госпожица Маккреди. Без тези номера, дето било по-възпитано към всич-ки да се обръщаш с „госпожо“ Джанет не живее тук от десет години. Чакайте малко - тя затвори, веригата изтрака, вратата се отвори по-широко. Агнес Маккреди ги подкани с жест да влязат. - Надясно - и тя посочи една врата, която изглеждаше паянтова, като всичко тук. Грозният сив килим беше излинял, но чист, на стената висяха фотографии на последните четирима папи в рамки. Носеше се слаба миризма на бекон.
Дневната беше обзаведена с диван и две кресла, както и ниска масичка, по преценка на Карен от седемдесетте години на двайсети век. До прозореца имаше малка маса за хранене с дантелена покривка, с по един стол с права облегалка от двете страни. Ваза от гравирано стъкло с няколко потискащи на вид пластмасови нарциса стоеше предизвикателно по средата на масата. На стените висеше разпятие, рисунка на Иисус, който сякаш претегляше на ръка Светото сърце, и гравюра, на която се виждаше как свети Франциск от Асизи събира около себе си птици и животни. Всичко беше безукорно чисто. "Чист дом - чисто сърце“, припомни си Карен пословицата, докато сядаше на дивана. Джейсън седна до нея, а Агнес Маккреди седна на креслото срещу телевизора. Тя беше дребна, спретната и някак съсухрена, но усмивката, която им отправи, беше очарователна и преобразяваше слабото й лице. Минала е седемдесетте, помисли си Карен. Явно не беше прихванала нищо от разчупването на табутата през шейсетте. Но пък и в тази част на Шотландия шейсетте години на двайсети век започнаха някъде към 1979 година.
- Сега, преди да ви кажа каквото и да било за Джанет, искам да знам защо точно сте тук — тя сключи ръце в скута си и загледа открито и двамата.
- Работим в отдел "Студени досиета" - каза Карен. - Занимаваме се с отдавнашни, неразрешени случаи. Надяваме се Джанет да може да ни даде информация, която ще ни бъде от полза за един случай, по който работим.
Агнес повдигна вежди.
- Е, госпожо, това не ми говори абсолютно нищо. Искам да получа разбираемо обяснение.
Карен всъщност не можеше да обвини старата жена за любопитството. Самата тя би се държала по същия начин.
- Джанет е родила, докато е живяла тук. Известно ли ви е това?
- Разбира се, че ми е известно. Аз я убедих да не прави аборт - жената се поизправи на мястото си. - Онзи човек, приятелят й, побягна като попарена котка веднага щом разбра, че тя е бременна. Беше решила да се отърве от малкото, но аз й помогнах да разбере, че неговият живот е също толкова свят, колкото и нейният. Затова реши да роди детето и да го остави за осиновяване. Но защо разпитвате за всичко това сега?
Понякога честността беше единственият правилен подход. Тази жена нямаше да се остави да бъде лъгана. Карен реши да даде малко с далечната надежда, че може в замяна да получи много.
- Наскоро синът на Джанет е бил замесен в катастрофа и са взели от него кръвна проба за ДНК анализ. От този анализ научихме нещо важно. Установихме, че негов близък роднина от мъжки пол е бил замесен в сериозно престъпление преди двайсет години. Необходимо ни е да открием баща му. А единственият начин, по който можем да постигнем това, според нас е чрез Джанет - тя разпери ръце в умолителен жест. - Не разполагахме с много информация, но решихме, че вие ще можете да ни помогнете.