Агнес извади от джоба на престилката си броеница и започна разсеяно да прехвърля зърната с костеливите си пръсти.
- Джанет се изнесе оттук през 2006-та. Беше се запознала с чудесен мъж там, където работеше - в „Джъмпинг Джунипърс“, малко по-нагоре по улицата, в квартала Джунипър Грийн. Кевин работел като доставчик. Той й направи предложение, но беше от Ирландия и искаше да се прибере там. Нямаше какво да задържа Джанет - майка й беше починала предната година - Агнес изду устни и заговори по-тихо. - Рак на гърдата. При това толкова млада.
- Значи те са се оженили и са се пренесли в Ирландия?
Агнес покати глава.
- Не, първо се пренесоха в Ирландия, оженили са се там. Джанет ми прати снимка.
- Пазите ли я още?
Агнес поклати глава.
- Пазих я няколко години. Известно време си разменяхме картички за Коледа, но и това престана. Мисля, че не съм получавала вест от нея поне от пет години.
- А помните ли фамилното име на Кевин? - намеси се Джейсън, приготвил бележника си, очевидно уверен, че няма причина тя да откаже да отговори на въпроса.
- О'Тул - тя се поусмихна превзето. - Като Питър О'Тул. Лорънс Арабски, нали си спомняте?
- Пазите ли все още адреса на Джанет и Кевин? - попита Карен.
Агнес кимна.
- Почакайте малко,
Тя излезе от стаята и се върна след миг, стиснала стар бележник в излиняла карирана платнена подвързия.
- Това е бележникът ми с адресите - каза тя и порови в индекса. - Ето - и тя прочете някакъв адрес в Дъблин, който Джейсън си записа старателно.
- А вие познавахте ли приятеля на Джанет? - продължи да пита Карен. - Онзи, от когото е забременяла?
- Не бих казала точно, че съм го „познавала“. Но го виждах няколко пъти заедно с Джанет, докато чакаха асансьора. Красив беше, дяволът. Тъмнокос, тъмноок, с широки рамене. Тя ми разказваше за него. Колко влюбени били, и как той бил човекът, когото е чакала, но аз винаги казвам - не знаеш дали наистина си чакала него, докато не излезете венчани от църквата. Не одобрявах това, че тя спеше с него, но младите хора не обръщат внимание какво им се говори - Агнес въздъхна. - А в този случай не ми беше никак приятно, че се оказах права.
- Да, разбирам - каза Карен. Имаше чувството, че въпреки явната си набожност Агнес Маккреди не е съдила строго момичето.
- И тогава тя забременя - Агнес поклати глава, а тонът й беше по-скоро натъжен, отколкото изпълнен с праведно възмущение. - Първоначално не му каза. Притесняваше се той да не реши, че тя се опитва да го впримчи. Искаше да направи аборт и да продължи връзката си с него, все едно, че нищо не е станало. Но на мен ми беше ясно, че тя се колебае, и в крайна сметка реши да запази детето. Тогава, разбира се, се наложи да му каже.
- И какво стана?
- Той служеше в армията, споменах ли? Полкът му беше разквартируван в Катерик и идваше да види Джанет, когато му даваха градски отпуск. През почивните дни най-често беше тук. Тя му каза една събота вечер и вместо да остане да пренощува, той се метна на мотора си и се върна директно в лагера. Тогава тя го видя за последен път. Той не искаше да разговаря с нея по телефона, не отговаряше на писмата й. Струваше ми се, че сърцето й щеше да се пръсне. А после тя разбра, че бил изпратен в чужбина. И толкова. Тя роди бебето, остави го за осиновяване и две седмици по-късно се върна на работа. Но след всичко това вече не беше същата. Остана си мило момиче, добра съседка, приятен събеседник. Винаги намираше време за стара жена като мен, макар да не беше католичка. Но откакго даде бебето за осиновяване, у нея си остана една едва забележима тъга. Дори след като тръгна с Кевин, тъгата си остана.
А сега беше ред на въпроса за голямата печалба.
- Сигурно не помните името му? На този неин приятел?
Агнес се наежи, засегната.
- Разбира се, че го помня. Може да наближавам осемдесетте, но все още съм съхранила акъла, с който ме е дарил Бог. Всеки ден решавам судоку и кръстословици, за да поддържам активността на ума си. Казваше се Дарън Форман. Сержант Дарън Форман от Полка на кралските планинци. Това, синко, на което му викаме "Черната стража“ - смигна тя на Джейсън. Помня името добре, защото записах подробно всичко по обичая в семейната Библия на Джанет. Тя не беше много набожна и знаех, че няма да се сети да го направи, затова го направих вместо нея.
- И вие сте сигурни, че той е бащата? - наруши Карън удивеното мълчание.
Агнес изправи рамене.
- Джанет не беше някаква шантонерка, госпожо. Дарън беше първият й сериозен приятел. Казваше ми, че е израснала като дете на самотна майка и не искала да извърви същия път като собствената си майка - тя въздъхна. - Всъщност точно това стана, макар и по малко по-различен начин. Тя си беше поначало почтено момиче. Но сержант Дарън Форман беше ахилесовата й пета.