42.
Агнес Маккреди затвори вратата на жилището си зад тях и веригата изтрака, когато тя я постави отново на място.
- Имаме резултат, а, шефе? - възторжен, Джейсън се упъти към асансьора.
- Чакай, Джейсън, накъде си тръгнал? Тук има още един възможен свидетел.
Той се обърна. На лицето му беше изписано до божа познатото й удивено изражение.
- Но напи разполагаме с всичко, което ни е необходимо? Госпожица Мак-креди ни даде сведенията, които ни трябват. Сега ни остава просто да открием сержант Дарън Форман. Едно обаждане в Генералния щаб на армията и въпросът ни е уреден.
- Не бързай толкова. Очевидно е, че Агнес Маккреди е утвърден член на фен-клуба на Джанет Макбрайд. И както ни е известно, тъй като сме гадни, лукави полицаи, версията за света, която хората представят пред нас, никога не се покрива изцяло с истината. И затова, когато имаме възможност да се допитаме до два източника, го правим, Джейсън.
Той започваше да разбира.
- Какво? Мислите, че Джанет Макбрайд може да е имала и други страни, за които госпожица Маккреди не е споменала?
- Не съм сигурна. Но няма да разберем така ли е или не, ако не се осведомим. Освен това не се доверявам напълно на човек, който не ми предлага кафе или чай - Карен продължи по вътрешния балкон до вратата на Томас Андерсън. Прозорците му бяха покрити с нещо подобно на тънки чаршафи, които някога са били бели, но сега бяха на сивкави ивици. Тя почука - силно, три пъти.
Последва дълго мълчание, после се чуха провлечени стъпки. Вратата се отвори и пред тях застана мъж, който можеше да е от четиридесет до седемдесет годишен. Лицето му беше сбръчкано, жълтеникаво, по отпуснатата кожа около челюстта и под брадичката имаше неизбръснати петна, а оловносивата му, мазна коса създаваше впечатлението, че я е подстригвал сам пред огледалото. Кльощави, бели ръце стърчаха от ръкавите на избеляла тениска, около тънките му като клечки крака се ветрееха крачолите на широк анцуг. Имаше ясно изразено шкембе на човек, който пие много бира. Приличаше на маслина, набодена с клечки за коктейлни хапки. Като изключим това, че миришеше на цигари и престояла храна.
- Какво искате? - попита той, взирайки се мрачно в Карен, после премести все така мрачния си поглед върху Джейсън.
- Томас Андерсън?
Той се смръщи още повече, бръчките по лицето му се очертаха по-силно.
- А кой се интересува?
- Аз съм главен инспектор Пири от полицията на Шотландия. А това е детектив Мъри. Искаме да поговорим с вас за човек, който е живял тук, в съседство.
- Така ли? И кой е този човек? - той стисна инатливо устни и издаде брадичка напред.
- Джанет Макбрайд.
Той видимо се успокои.
- Тя живееше в номер четиридесет и три.
- За нея говорим. Имате ли нещо против да влезем?
- Ами да, имам. Не съм пускал прахосмукачката наскоро.
- Да не би да имате какво да криете, господин Андерсън? - попита със сладък глас Карен. - Да поговоря ли с кварталните полицаи да ви навестят със заповед за обиск? Вижте какво, все ми е едно дали пушите контрабандни цигари или пиете съмнителна водка в дупката си. Искам едно-единствено нещо. И то е да си поговорим малко за Джанет Макбрайд.
- Защо? Какво е направила?
- Нищо, което да ви засяга. Ще може ли да свършим тази работа вътре? Сигурно не искате всички в блока да видят, че си бъбрите приятелски с ченгетата.
Беше улучила слабото му място. Очите на Андерсън се стрелнаха наляво и надясно, после той отстъпи, подканвайки ги с махване да го последват. Миризмата, която ги посрещна вътре, даваше възможност да прочетеш с обонянието си житейската история на Андерсън. Цигарен дим, престояла мазнина, стари пръдни и всякакви телесни миризми, към които се примеси и мирис на урина, когато минаха покрай банята.
В дневната имаше диван, чиято тапицерия лъщеше от износване и мазни петна, имаше и масивен телевизор от времето, когато никой не беше и сънувал за плоски екрани. Разкривена маса с пластмасово покритие стоеше до прозореца, а край нея имаше два дървени стола. Два кашона от вино, обърнати с дъното нагоре, служеха като допълнителни масички. На пода имаше куп смачкани кутийки от бира, които се търкаляха до препълнен пепелник, отмъкнат от някоя кръчма.
- Уютно е у вас - отбеляза Карен.
- Можете да се разкарате, когато пожелаете.
Андерсън се отпусна тежко на дивана.