Дълги месеци бяха изминали, откакто сержантът от криминалната полиция Фил Пархатка загина при изпълнение на служебния си дълг. Такива събития бяха изключително редки в Шотландия; не съществуваше и рутинен протокол за справяне с тях. Фил живееше с Карен. Фил беше любовта на живота й. Беше се влюбила в него от първата седмица, в която започнаха да работят заедно и в продължение на години бе убедена, че той няма да отговори на чувствата й. А после се случи именно това.
Когато заживяха заедно, Фил напусна отдел „Студени досиета“. Той стана помощник на Джими Хътън, негов верен асистент в отдела с причудливото име „Превенция на тежки престъпления“. Работата го увличаше и той никога не би могъл да си представи, че тя би станала причина за смъртта му. А после се случи именно така.
След погребението Карен пренебрегна съветите на всички, които й казваха да не взема важни решения в продължение на година. Тя продаде къщата в Къркалди, която Фил й бе завещал. Продаде собствения си дом на семейството, което го бе наело от нея. С получената сума тя плати солидния депозит за апартамент на вълнолома в Западното пристанище със забележителен изглед, който не бе свързан с абсолютно никакви спомени.
Един понеделник, две седмици след погребението, Джими Хътън се бе появил на прага й.
- Казах си, че може би имаш нужда от компания - заяви той, поднасяйки й бутилка джин - „Ботанист“ от остров Айла.
- Добре съм - каза тя. Но се подпираше на рамката на вратата. Наскоро бе установила, че проявите на доброта към нея я съсипват.
Джими бе въздъхнал.
- Не, не си добре. Нито пък аз. Не съм дошъл тук да хленча. И двамата понесохме тежък удар, и двамата не можем да си позволим това да ни личи в ежедневието. Можех да разговарям с Фил, същото важи и за теб. Казах си, че сега бихме могли вместо това да разговаряме един с друг?
И тогава тя бе отворила вратата и бе казала:
- В хладилника има тоник.
Оттогава това се бе утвърдило като понеделнишки ритуал. Опитваха различни марки джин и разговаряха. Не говореха много за Фил. Не им беше необходимо; и двамата бяха поели страшния удар, причинен от смъртта му, и съзнаваха цената на тази загуба. Но когато го споменаваха, го правеха с обич
и иронични усмивки. Предимно разговаряха за работата си. Всеки от тях бе станал довереник на другия. А успоредно с това пресушаваха бутилките с интересни видове джин, някои от които бяха истинско предизвикателство. Карен бе развила предпочитание към „Милърс Уестборн“ с неговия лек привкус на краставици, докато понастоящем предпочитаният от Джими джин беше „Карун“ от планинските области на Шотландия, с подчертаната нотка, придавана от плодовете на калината.
Днес щяха да опитат за първи път последното откритие на Джими - "Джин за вана на професор Корнилиъс Ампълфорт“. Колкото и да обичаше работата си, за Карен в понеделник вечер нямаше място за колебание. Още повече, че вече бе предприела първия си ход по случая „Тина Макдоналд“. Не бяха прегледали стотиците показания, но дори само от начина на подреждане на документацията й ставаше ясно, че първото разследване е било провал. На пръв поглед изглеждаше, че са нямали пропуски. Но бяха нямали и късмет.
А появата на фамилно съвпадение при ДНК анализа на пробите от Рос Гарви беше именно късмет.
Карен очакваше с нетърпение да разкаже всичко това на Джими. Но в крайна сметка той я изпревари със своите новини. Донякъде и защото му се искаше разказът му да послужи за предупреждение към Карен. Знаеше за разходките й и това го притесняваше. Знаеше какво могат да представляват улиците на голям град късно през нощта и не искаше Карен да пострада. След станалото с Фил това би било непоносимо.
- Зная как да се грижа за себе си - беше възразила Карен първия път, когато той повдигна въпроса.
- Да, и Фил знаеше. Не става дума за твоите умения, а за хулиганите и откачалките по улиците.
Той се беше връщал неведнъж към тази тема, понякога директно, понякога със заобикалки. Днес беше един от случаите, когато подхвана въпроса по-отдалече.
- Чу ли за убийството при Кинрос снощи? - Джими въртеше ледените кубчета в напитката си, така че те подрънкваха, удряйки се в стените на чашата. Подуши джина, набръчквайки нос, докато поемаше сложното съчетание от растителни миризми.