Карен беше учудена. Ако се налагаше, тя би изказала предположение, че убиецът на Тина Макдоналд е имал проблеми поради невъзможност да контролира импулсивното си поведение.
- И не е създавал никакви проблеми? Няма никакви наказания за нарушаване на дисциплината?
- Тук не е регистрирано нищо подобно. По всичко личи, че е бил добър войник. Има записка, че прекият му началник го препоръчал за подготовка за специалните части с оглед по-нататъшното му постъпване в тях, но не успял да покрие нормативите. В това няма нищо срамно. Само петнайсетина процента от мъжете, които минават предварителна подготовка, успяват да влязат в тези части.
- Вероятно не знаете с какво се занимава сега?
Мъжът от другата страна се засмя.
- А вие не знаете ли?
- Откъде да знам?
- Защото той е ваш човек. Работи като въоръжен полицай* към шотлан-дската полиция.
* Само известна част от униформените полицаи в Обединеното кралство имат право да носят оръжие. - Б. пр.
43.
Карен наблюдаваше Иън Леели, докато той отиваше до бара да вземе напитките. Ниска, набита фигура в добре изгладена риза в дискретно каре, чисти черни джинси, които му стояха добре, черни обувки „Док Мартенс“. Тъм- норуса коса, подстригана съвсем ниско отстрани и оставена по-дълга, като перчем отпред. Беше малко над трийсетте, но изглеждаше по-млад, лицето му беше спокойно, без бръчки. Двамата с Джорсал бяха пристигнали преди Карен и по някакъв начин бяха успели да се намърдат на маса с изглед над водите на Форт. Джорсал ги запозна, поръчаха си три порции треска с пържени картофи, после Иън настоя да купи първите напитки въпреки възраженията на Карен.
Джорсал проследи погледа й и каза:
- Той е от добрите момчета, струва ми се. Много е търпелив с подопечните си. Никога не губи хладнокръвие. Освен това е и упорит. Не вдига ръце от хората и ги защитава. Със сигурност е човек, когото си струва да задържа, което не мога да кажа за повечето персонал, който съм наследила.
- Разбирам какво имаш предвид. Момчето, с което работя, Джейсън, не е от най-светлите умове. Но има добро сърце, и се справя учудващо добре с онова, което умее да прави - Карен се загледа в подложката за чаша. — И работеше заедно с мен и Фил.
— Предполагам, че това ти е от полза. Това, че си съхранила тази връзка.
- Така е - променяйки рязко темата, Карен каза: - Благодаря за идеята, която ми даде за сирийците. Между другото, разговарях през уикенда с Крейг Граси - представител на централен Единбург в парламента - и той ще се опита да помогне.
- Надявам се да излезе нещо от това - преди Джорсал да каже нещо пове-че, Иън се върна с три джина с тоник.
- Заповядайте - каза той. - Единствената ни прилична напитка за тази вечер, тъй като и тримата шофираме, а пък сред нас има и представител на закона - той се ухили и им поднесе чашите. - Е, Карен, Джорсал ми каза, че се интересувате от Гейбриъл Абьт?
- Явно нямате обичая да увъртате много - отбеляза Карен.
- Животът е прекалено кратък - отвърна той, насочил сините си очи към нея. Тя се запита какво точно му е казала Джорсал.
- Официално се интересувам от убийството на майка му. Тъй като за това убийство никога не е било повдигано обвинение, разследването не е приключено и това означава, че случаят е от моята компетенция. Но ще бъда откровена с вас. Не мога да не се питам дали решението за причината за смъртта на Гейбриъл не е прибързано. Колкото повече научавам за семейството му, толкова по-заплетена ми се вижда тази история.
Иън отпи от чашата си.
- Странно е, че вие го казвате. Гейбриъл скоро щеше да празнува трийсетия си рожден ден. Преди време ми каза, че искал да го отбележи по специален начин, но нямало с кого да празнува - той сви рамене. - Не че се самосъжаляваше. Той обичаше да бъде сам и трудно се сприятеляваше. И познаваше тази своя особеност. Така или иначе, той ми каза, че бил гледал епизод от „Знаете ли кой сте?“ по телевизията една вечер и тогава му дошла идея. Решил да състави родословно дърво на семейството си. Искал да направи такъв подарък сам на себе си.