- И как се справи с тази задача? - попита Карен, внимавайки да не се из-даде с нещо.
- Всичко вървеше много добре с роднините му по майчина линия, тъй като тя е била родена в Единбург, а нашата документация тук е много по-ясна от онази в Англия, поради тукашната система на енорийските регистри. Успя да се върне чак до осемнайсети век по нейна линия. Но нямаше такъв късмет с родовата линия на баща си. Не можеше да продължи по-назад от прабаба си и прадядо си. Но основното, до което искаше да се добере, беше смъртният акт на баща му. Майка му беше казала на Гейбриъл, че баща му починал в Тайланд две години след неговото раждане. Затова и Гейбриъл се свърза със съответните инстанции там. Нямаше пари, за да наеме някой да му помага на място, но успя да открие човек в посолството, който се съгласи да потърси от негово име - Иън се усмихна натъже- но. - Гейбриъл можеше да бъде много убедителен.
- И какво стана?
- Не успяха да открият и следа от документ, доказващ, че Том Абът е починал в Тайланд. Не и през 1990 година. Провериха с две години назад и напред, но без резултат. Гейбриъл беше съсипан. Беше си набил в главата, че това е извънредно важно за него. Че благодарение на този документ може да научи още нещо за баща си, когото изобщо не познаваше. Но се озова в задънена улица.
Преди той да успее да каже нещо повече, една сервитьорка донесе чинии, отрупани с големи парчета панирана риба и малка планина от пържени картофи. Уханието беше великолепно; никой от тях нямаше намерение да отклонява вниманието си от храната. Справиха се с внушителна част от вечерята си, измърморвайки само от време на време нещо в израз на задоволство, и едва тогава Иън подхвана отново разказа си.
- А преди около три месеца го посети някогашната секретарка на майка му заедно със съпруга си. Тя не беше престанала да поддържа връзка с Гейбриъл. Пътували към Гленийгълс, за да поиграят голф през уикенда, и се отбили да го видят. Той им казал с какво се е захванал, и жената казала, че не е търсил там, където трябва. Том не бил починал в Тайланд, а на Филипините. Тя предполагала, че става дума за недоразумение, напълно разбираемо, тъй като Том бил прекарал две години в Тайланд. Но несъмнено бил починал в действителност на Филипините.
- Гейбриъл трябва да се е зарадвал - тя продължаваше да говори с привидно безразличие, любопитна да чуе версията на Иън за онова, което Фелисити вече й беше разкрила.
- И още как. При това имаше двоен късмет. Не знам дали ви е известно, но Гейбриъл беше луд на тема Югоизточна Азия - интересуваше се от историята на тези земи, от политика, от литература. Ако нямаше такива проблеми с душевното си здраве, би могъл да преподава в университет с тези познания. Заговореше ли на тази тема, ставаше различен човек. Така или иначе, беше изградил сериозна мрежа от контакти по тези места, поддържаше връзка и с някакъв човек от Филипинския университет. И Гейбриъл успя да убеди този човек да потърси смъртния акт на баща му - той набоде нова хапка риба на вилицата си и я пъхна в устата си. Забелязал изражението на Карен, задъвка по-бързо.
- А той успя ли да го открие? - попита тя.
Иън кимна. Остави приборите и прокара храната с глътка от питието си.
- Намери го, разбира се. Имаше само един проблем - той направи пауза.
- Актът е бил от 1984 година - каза Карен. - Две години преди раждането на Гейбриъл. И шест години преди Каро- лайн Абът да съобщи на всички, че Том е починал.
Изражението на Джорсал беше въплъщение на разочарованието,
- Ти си знаела?
- Узнах го едва вчера, и то съвсем случайно. Добре е, че получавам потвър-ждение. Но това трябва действително да се е отразило зле на психиката на Гейбриъл.
- Така беше. Случи се само преди две седмици, между другото, което може би подкрепя предположението за самоубийство. Тъй или иначе, Гейбриъл ми се обади, когато получи имейл със скенирано копие на смъртния акт. Той... длъжен съм да го кажа, той говореше несвързано. Това е единственият начин, по който мога да го опиша. Казах му да се успокои, да си направи чай и да се обади на брат си, да види дали Уид няма да осветли по някакъв начин случая. Той е доста по-възрастен от Гейбриъл, затова предположих, че ще помни доста повече неща от онова време.
Карен започна отново да яде, режейки пържените картофи на малки парченца, с много съсредоточено изражение. За човек, който и без това трудно е съхранявал душевно равновесие, такова разкритие трябва да е имало опустошаващо въздействие. Трудно й беше да си представи как би се почувствала на негово място.
- А Гейбриъл каза ли ви какво му е казал Уил?
- Да си призная, тази история събуди любопитството ми. В нашата работа непрекъснато се налага да се справяме с някакви кризи. Да възстановяваме, след като нещо в живота на хората се е сринало. Но в повечето случаи става дума за предсказуеми неприятности. Домашно насилие, насилие над деца, деменцията, нахлула в нечие ежедневие - той сви смутено рамене. - Та затова, когато се прибирах вкъщи, се отбих в къщичката му.