Выбрать главу

- Всеки би постъпил така - каза Карен.

- Аз със сигурност - допълни Джорсал.

Иън направи гримаса.

- Той беше много по-спокоен, отколкото когато разговаряхме по телефона. Беше се свързал с Уил и му беше разказал какво е открил. Уил, разбира се, бил шокиран. Но съобразил бързо и изяснил положението - така ми разказа Гейбриъл. По думите на Уил Каролайн открай време била практичен човек. Познавайки добре Том, разбирала, че ако един ден тя пожелае да има второ дете, той може да не е около нея. Затова вероятно го е убедила да замразят негова сперма, за да може сама да избира кога да забременее. Гейбриъл смяташе, че това звучи логично. Каролайн обичала да упражнява контрол върху всичко. Затова била толкова добра в работата си, така каза той. Така че ако пожелаела да забременее, със сигурност щяла да държи това да стане, когато иска тя, а не когато е удобно за Том.

Иън сви рамене.

- Гейбриъл казваше, че родителите му поддържали доста свободни отношения, така че това сигурно е приемливо обяснение. Така или иначе, Уил бил категоричен, че Каролайн е щяла да намери начин да заобиколи отсъствията на Том. Гейбриъл обаче не беше напълно убеден. Държеше двамата с Уил да дадат проби за ДНК анализ. Просто за да се увери окончателно в това, в което вярвал брат му.

Карен си пое рязко дъх.

- Понякога е по-добре да не узнаваш нищо - каза тя. - Защо имам чувството, че тази идея не се е понравила на Уил?

- Не знам. Но знам, че чувството не ви лъже. Уил бил категорично против. Казал, че нямало нужда от това. Вярвал дълбоко на чувството си, че Гейбриъл е негов брат. Гейбриъл беше много трогнат. Каза, че Уил се боял отчаяно да не би нещо да отслаби съществуващата между тях връзка - каза Иън с явно съмнение.

- Като че ли не сте били убеден в това.

- Не бях. Струваше ми се, че Гейбриъл е затънал в свят на вълшебни пожелания. Че се опитва да си измисли едно сплотено семейство, което не е съществувало в действителност. Но моментът не беше подходящ да говоря открито с него за това. Виждах, че има и още нещо. Нещо, което той нямаше желание да сподели с мен.

- Нещо във връзка с Уил?

Иън въздъхна.

- Убеждавах се, че трябва да разбера какво става, за да мога да се погрижа възможно най-добре за Гейбриъл. Съжалявам, Джорсал, не се гордея със себе си. Казах на Гейбриъл, че крие нещо от мен, и че ще се почувства по-добре, ако не държи разни неща в тайна. И той призна, че преди да говори с Уил, вече бил пратил проби в една от онези фирми, предлагащи ДНК анализ, които се рекламират онлайн.

- Не се е бавил много - отбеляза Джорсал.

- Как е взел проба от Уил? - попита Карен, насочвайки се както обикновено към най-важната подробност.

- И аз си зададох този въпрос. Оказа се, че последния път, когато Уил му гостувал, останал да преспи в дома му. Гейбриъл му дал една от онези евтини четки за зъби, каквито хотелите предлагат на гостите си, и така и не я изхвърлил после - Иън се позасмя тъжно. - Ако бяхте виждали къщата на Гейбриъл, щяхте да знаете, че в това няма нищо необичайно. Не изхвърляше нищо, трупаше вещи като същинска катерица.

- И какво се оказа накрая? - попита Карен. Беше забравила да яде. Разказът на Иън беше по-привлекателен и от любимата й храна за вечеря.

Той преглътна няколкото пържени картофа, които беше успял да сложи в уста между отделните изречения.

- Не знам. Когато той умря, резултатът още не беше готов.

-      Което несъмнено е аргумент против теорията за самоубийство? - Джорсал се приведе напред, увлечена също като Карен от разкритията на Иън. - Искам да кажа, нали той наистина е искал да узнае резултатите. Нали не би се самоубил, преди да узнае отговора?

- Освен ако е узнал отговора и той не е бил такъв, на какъвто се е надявал - изтъкна Карен.

Иън поклати глава.

- Не ми се вярва. Ако случаят беше такъв, той би бил свръхвъзбуден. Мисля си, че би ми се обадил. Но дори да е решил да не се обажда, надали би се придържал към ежедневната си програма. Най-малкото би започнал да разказва за станалото на бармана или на някой от редовните посетители. Гейбриъл не умееше да пази тайна. Когато вълнението се надигаше в него, той не го преглъщаше.

- Как мислите, дали е казал на Уил, че е поръчал ДНК анализ? - попита Джорсал.

Това, помисли Карен, е може би най-важният въпрос, зададен тази вечер. Почти толкова важен като другият, спотаил се в едно кътче на съзнанието й. Дали Франк Синклер е знаел, че Гейбриъл се опитва да узнае истината за произхода си? Тя се покашля.