- Питам се дали разполагате с ключ за къщата на Гейбриъл?
44.
Карен се препъна в неравната настилка и едва не падна на земята, подпирайки се в последния момент на стената на къщата. Заради тези проклети облаци и високия жив плет, който ограждаше отвсякъде малката градинка отзад, не можеше да види нищо. Тръгна опипом покрай стената, пристъпвайки предпазливо. Повърхността под пръстите й се промени - досега напипваше груба мазилка, а сега - гладко дърво. Задната врата. Тя нахлузи сини нитрилни ръкавици. Само това липсваше - да остави отпечатъци от пръсти навсякъде в дома на Гейбриъл Абът.
Тя включи фенерчето на телефона си и освети земята. Някъде наблизо трябваше да има стъргалка за обувки и четка. Според Иън Гейбриъл държал там резервния ключ за задната врата.
- Казвах му даде на някого ключ за непредвидени ситуации - беше казал Иън. - Но той настояваше, че било по-лесно да скрие някъде ключ и да каже на мен и на най-близкия си съсед къде е.
Когато Карен разкри плана си, Джорсал и Иън поискаха да дойдат с нея. Тя отказа категорично.
- Аз съм от полицията. Ако ме спипат в дома на Гейбриъл, ще мога да измисля някакво обяснение за присъствието си. Но за вас няма такава възможност. Вярвайте ми, няма да ви оставя в неведение. Но точно това трябва да направя сама.
Карен забеляза стъргалката от другата страна на вратата и приклекна до нея. Тя беше от ковано желязо и по-тежка, отколкото изглеждаше на пръв поглед, но когато Карен я повдигна от едната страна, видя отдолу ключа в малка вдлъбнатина, изровена в земята. Едва не изпусна стъргалката, когато се чу вой на двигател и някаква кола профуча покрай къщата, прекалено бързо за тесния път.
След няколко минути тя вече беше в кухнята на Гейбриъл. Сърцето й се блъскаше в гърдите, макар да знаеше, че тук няма никой освен нея. Адреналинът кипеше във вените й, настройвайки всички сетива в пълна бойна готовност. В стаята миришеше на застояло, долавяше се и слаб мирис на гниещо зеле. Карен не чуваше нищо освен пулсирането на собствената си кръв.
Дори на слабата светлина на телефона си можа да се убеди в правотата на Иън, който бе казал, че Гейбриъл е трупал вещи. По плотовете почти нямаше място, на което да се приготвя храна. Всички повърхности бяха заети с купчини стари вестници и списания, имаше и куп спретнато сгънати найлонови торби. Кутии на „Тъпъруеър“, пълни с болтове, пирони и всякаква друга дребна железария. Но независимо от безпорядъка беше учудващо чисто. Беше очаквала да види печката, корясала от изкипяла храна, оплескана с мазнина и сос, но тя блестеше от чистота, както и мъничкото свободно пространство на кухненския плот. Гейбриъл може и да не е бил съвсем наред, но явно е спазвал някакви хигиенни норми.
Карен мина през вратата в дневната. Къщата беше усамотена, наблизо нямаше съседи, затова и тя реши да рискува, спусна завесите и запали лампата.
Стаята тънеше в хаос от книги и вестници. Едната стена беше покрита с лавици, претъпкани от край до край с книги върху историята и географията на Югоизточна Азия и политическите събития в тази част на света. Вместо картина или огледало над камината висеше голяма карта на субконтинента, цялата набодена с карфици с цветни главички. От едната й страна имаше списък с имена и градове - Карен съобрази, че те отговарят на местата, където бяха забодени карфиците. Какво беше това - хора, с които си кореспондираше? С които поддържаше контакти? Истинска мрежа от връзки? Или просто фантазия? Нямаше как да разбере. Можеше да се върне към тези въпроси, ако нещо я наведеше на мисълта, че те имат отношение към смъртта му. На една маса до прозореца имаше тежък стар лаптоп, още вестници и купчина дискове. На стената до масата беше окачено спретнато начертано родословно дърво с квадратчетата имената. Някои бяха попълнени, други - не. На една разнебитена етажерка до бюрото върху редица книги беше поставен хоризонтално албум със снимки. Входната врата водеше направо в дневната, без коридор, затова на изтривалката от вътрешната страна се търкаляше пощата, пускана през процепа на вратата. Карен вдигна купчината и седна, за да я прегледа. Рекламни брошури, сметка за електричество, безобидна пощенска картичка от Виетнам, подписана от някой си Дусит. Тъничък син плик за въздушна поща с подател от Манила. И един кафяв плик с лого, на което пишеше „Лаборатории Девентър, Хемъл Хемпстед“.
Отговорът явно беше дошъл прекалено късно за Гейбриъл. Карен знаеше, че не бива да го докосва.