- Не пипай този плик - измърмори тя под Нос. Но още докато казваше тези думи, знаеше, че няма да издържи. Обърна го и започна да оглежда капака. Беше от онези с лепяща лента, които по-лесно можеха да се отворят така, че после да не личи, за разлика от едновремешните, на които трябваше да близнеш лепилото.
Карен зарови ръка чак до дъното на чантата си и пръстите й напипаха джобното ножче. Тя нямаше слабост към модерните швейцарски ножчета. Този сгъваем нож с две остриета и стоманена дръжка беше на дядо й. С него той беше дялкал стрели от ясенови клони за дървените лъкове, с които тя бе играла в горите през детството си. С него той режеше канапа на колетите, които изпращаше брат му от Канада. Старецът го точеше на кожения каиш, който висеше до камината, докато ножът станеше остър като бръснача му. Тя също го точеше, на същото точило, с което поддържаше остриетата на кухненските си ножове. Ножът беше идеалното пособие, с което да отвори плика, без да оставя следи.
Тя постави плика на масата и отвори по-малкото острие. С безкрайно търпение го пъхна под ръба на капака и започна да го промушва напред, като внимаваше да не засегне хартията. Милиметър по милиметър избутваше острието през лепилото, затаила дъх, опитвайки се да прочисти съзнанието си от всичко друго освен задачата, с която се беше заела.
Най-сетне острието освободи капака на плика и тя можа да го отвори, без да остави следа от намесата си. Задиша отново по-спокойна. Измъкна внимателно съдържанието. Бяха три листа - съпровождащо писмо и две страници графики, които тя разпозна като резултати от ДНК анализ. Разтвори ги на масата и преди да разгледа написаното и графиките, засне всяка страница.
После най-сетне си позволи да прочете обясненията на лаборатории „Девентър“ за представения резултат:
„ Уважаеми господин Абът,
Благодаря Ви, че се обърнахте към нашите аналитици за бързо получаване на точни ДНК профили.
Във вашето писмо отбелязвате, че лицата, от които са взети двете проби, имат роднинска връзка - че са или братя, или полубратя, от една и съща майка, с различни бащи. Нашият анализ обаче доказва категорично, че между двамата мъже, от които сте представили проби, не съществува абсолютно никаква кръвна връзка. Не съществува никаква фамилна близост между проба А и проба В.
Ако имате нужда от допълнителни тестове, ще се радваме да Ви бъдем от полза ”
Карен прочете писмото два пъти, за да се увери, че е разбрала добре. После огледа поставените един до друг ДНК профили. Хората от лабораториите „Девентър“ имаха право. Не съществуваше никакво съвпадение. Гейбриъл и Уил Абът имаха не само различни бащи. Бяха родени и от различни майки.
45.
Колкото повече неща научаваше Карен, тожова по-малко бе склонна да повярва, че Гейбриъл Абът се е самоубил. Тя седеше до масата, втренчила се невиждащо в листовете, а мислите й препускаха. Първото, което й подсказа инстинктът, беше да напусне къщата и да вземе анализите със себе си. Ако оставеше писмото, съществуваше голяма вероятност то да попадне в ръцете на Уил Абът, и това щеше да бъде краят. ДНК тестовете - каквото и значение да имаха те освен очевидното - щяха да изчезнат безследно, в това тя беше убедена.
От друга страна, ако откраднеше писмото, то нямаше да има доказателствена стойност. Никога не би могло да бъде представено в съда, ако изобщо се стигнеше до съдебен процес. Сега тя поне имаше снимка на документите на телефона си. Ако се наложеше, можеше да вземе съдебно разрешение и да изиска копие на доклада от "Девентър“. Налагаше се да остави писмото да се търкаля на изтривалката, сред рекламните брошури.
Карен стисна здраво клепачи и се замисли. Какво означаваше този резултат? Кои бяха родителите на Гейбриъл Абът и защо Каролайн се беше представяла пред всички - включително и пред собствения си син - за негова майка?
Когато отвори очи, погледът й попадна на фотоалбума. Тя го взе и започна да прехвърля страниците. Снимките бяха спретнато подредени, надписани със същите ясни печатни букви като надписите на родословното дърво и легендата на картата. Изглеждаше, че са били скенирани и разпечатани на прнтер. На първата се виждаше Каролайн с бебе в ръце, загледана усмихнато в обектива. Тя седеше на дървена масичка пред ниска сграда, която имаше трудно определимо чуждестранно излъчване. Вероятно снимката беше правена във Франция. Надписът гласеше: „Аз на две седмици и мама, Серси-сюр-мер“. Карен обърна страницата и попадна на друга снимка - Ели беше притиснала бебето до гърдите си така, че главичката му лежеше на рамото й, дланта й поддържаше вратлето му отзад, а на лицето й беше изписана безгранична нежност. „Тук съм на шест дни, с Ели, в Серси-сюр-мер.“