Ами брат му? Какви ли мисли са се въртяли в егоистичната глава на Уил Абът, оставил по-малкия си брат да се оправя с живота сам - да плува или да потъва, лишен от врички хора, които някога е обичал? Кой, по дяволите, би прчинил такова нещо на едно малко момче, току-що загубило жената, която е имало за майка, и истинската си майка, която също се е грижела предано за него и му е доставяла радост?
Беше решила, че това е последното от разкритията на албума, когато откри в самия му край, пъхнат в обложката на задната корица, един обикновен бял плик. Карен го измъкна и установи, че не е залепен. Вътре имаше малка пачка изрезки от вестници, пожълтели и трошливи от годините. Тя ги подреди пред себе си и установи без особено учудване, че става дума за публикации от времето на катастрофата. По нищо не личеше кой ги е събирал. Гейбриъл със сигурност е бил прекалено малък, за да се занимава с изрязването им, ако изобщо е имал достъп до такива публикации.
Имаше статии на първа страница на „Дейли Мейл“, от „Скотиш Дейли Рекърд“ и „Единбург Ивнинг нюз“. Всичко в материалите й беше вече известно. Четиримата загинали в катастрофата бяха снимани на пистата, преди да потеглят на фаталния полет, усмихвайки се любезно на фотографа. Ели беше вдигнала палец пред обектива.
Последната статия беше изрязана така, че не личеше от кой вестник е. Приличаше по-скоро на малък местен вестник, вероятно някой, разпространяван в близост до летището „Елстрий“. На него се виждаше снимката, публикувана и в другите вестници, но с една впечатляваща разлика. Това очевидно беше оригиналната снимка, част от която после е била изрязана. В края на групата стоеше пети човек, точно до Ели.
И това несъмнено беше Франк Синклер.
Карен си пое рязко дъх. Какво, за Бога, бе търсил Франк Синклер на летището през онази сутрин? И защо в нито един от репортажите не се споменаваше, че е бил там? Какво можеше да означава това? Тя потърка нервно бузата си. Имаше ли този факт някакво значение? Случайност ли беше? Кого можеше да попита?
Отново взе телефона си и фотографира изрезката. Каза си, че решението да влезе в къщата на Гейбриъл се е оказало от капитално значение. Как беше възможно Алан Ноубъл да е пропуснал всичко това?
Тя затвори албума, постави го обратно на лавицата, после сгъна писмото, прибра го в плика и натисна капака, за да се залепи отново. Не залепна така добре като първия път, но по нищо не личеше, че някой го е отварял. Пъхна го в средата на купчината пликове и отново ги разпиля по изтривалката. Докато разбъркваше купчината, забеляза, че на плика от Манила пишеше „СПЕШНО“.
Тя взе плика и го огледа. Не можеше да си представи по какъв начин едно писмо от Филипините можеше да има нещо общо конкретно със смъртта на Гейбриъл. Хвърли го обратно най-отгоре на купчината и се огледа за последен път.
Идването й тук й бе осигурило повече от необходимия материал за размисъл. Ако Гейбриъл беше научил истината, щеше да разбере, че има право на много повече, отколкото само на трохи от трапезата на Уил. Като син на Ели той би имал право на всичко, което тя е оставила в завещанието си: всичко, което е преминало в ръцете на Уил заедно със завещаното от Каролайн. Как би се отразило това на отношенията им? Налагаше се да поговори с Уил Абът, и то възможно най-скоро.
А и Франк Синклер - каква беше неговата роля в цялата тази история? И как би могла тя да узнае това?
Но първо трябваше да се добере до ДНК пробите от първоначалното разследване на катастрофата. Засега всичко си оставаше в сферата на предположенията. Трябваше й нещо по-солидно. Докато не го откриеше, не можеше да противо- постави нищо повече от едно съмнение на тезата за самоубийство. Сега поне се беше натъкнала на някакво подобие на мотив.
46.
Карен остави ключа за задната врата там, където го беше намерила и тръгна предпазливо по пътеката към предната част на къщата. Докато беше вътре, бе завалял ситен дъждец, поради което й беше дори още по-трудно да вижда къде стъпва. Затвори градинската врата зад себе си и се насочи към колата си, паркирана в отбивката към една ферма на петдесетина метра по-нататък по пътя.