Беше изминала само няколко метра, когато внезапно зад нея заработи двигател и светлина обля тесния път. Стресната, тя се обърна рязко, но видя само два фара, връхлитащи стремително към нея, моторът заръмжа и изпълни нощта с рева си.
Нима колата нямаше да се отклони встрани? Не беше възможно шофьорът да не я вижда. Нали? Но шофьорът явно нямаше намерение да отклони. Колата дори изви встрани от пътя към тясната затревена ивица, по която тя вървеше. Нямаше време за мислене, Колата връхлетя, преди да тя да може да разбере какво става.
Карен се хвърли на една страна, блъсвайки се в живия плет, а огромният джип прелетя покрай нея, закачайки рамото й със страничното огледало. Тя извика от болка и залитна от удара, стисна рамото си и се препъна. Докато се задържаше да не падне, тя осъзна, че чува свистене на гуми, а светлините на фаровете играеха лудо по живия плет от двете страни на пътя.
Тогава разбра с ужас, че колата завива, готвейки се да връхлети отново върху нея. Фаровете се насочиха насреща й и я заслепиха. Това не беше случаен инцидент. Беше умишлено. Ужасният спомен за случилото се с Фил преди по-малко от година я заля като вълна и страшен пристъп на паника изличи всякаква разумна мисъл от съзнанието й.
Опита се да си проправи път през живия плет, но клоните бяха здраво преплетени, а между тях минаваше и телена мрежа, което правеше плета непроходим. От болката в рамото й прилошаваше, движенията и мисленето й се забавяха. Джипът се насочи с голяма скорост към нея, като задираше жи- вия плет, за да я блъсне фронтално. Щеше да умре тук, в тази пустош. Склонността й да преследва фантоми щеше да стане причина за смъртта й.
И тогава, когато до удара оставаха само секунди, колкото и невероятно да беше, пристигна помощ. Синя светлина се замярка по пътя и живия плет. Зад гърба й приближаваше полицейска кола. Джипът рязко зави, стъпвайки отново на пътя, профуча покрай полицейската кола и стоповете му се изгубиха за секунди. Полицейската кола спря със скърцане на спирачки срещу Карен, човекът до шофьора изскочи навън, облечен в светлоотражателна Жилетка, докато тя отстъпваше със залитане от плета.
- Аз съм главен инспектор Карен Пири - извика тя, когато човекът тръгна към нея. — Отдел „Студени досиета“ - посегна да извади полицейската си карта и направи гримаса, когато болката в рамото я прониза. — Това копеле се опита да ме прегази. Съобщете по радиостанцията за него.
Полицаят явно недоумяваше. Карен беше наясно, че надали му се случва често да се справя с подобен инцидент по време на нощната си смяна.
- Какво става? - подвикна партньорът му, присъединявайки се към него в средата на пътя, и загледа раздърпаната жена, която току-що се беше измъкнала от живия плет.
Карен беше успяла да извади от джоба си картата.
- Вижте, аз съм служител на полицията. Отивах към колата си - тя посочи надолу по пътя, - когато този джип връхлетя изневиделица върху ми. При първия опит ме удари по рамото със страничното огледало. Тъкмо беше обърнал и се канеше да ме довърши, когато вие се появихте. А сега трябва да съобщите за него.
Шофьорът се почеса по брадичката.
- Това добре, госпожо, но за каква кола да следят момчетата? Сигурно не можете да кажете нито марката, нито модела, нито цвета? Знаем само, че едно от страничните му огледала вероятно е пострадало. Той може да е вече на много мили оттук. До магистралата има само пет минути път.
Беше прав и тя го знаеше. Карен потри рамото си.
- Така е. Но поне можете да докладвате за инцидента, нали?
Двамата се спогледаха и измърмориха нещо в знак на съгласие. Беше ясно, че вероятно нищо подобно няма да се случи. Шофьорът проговори отново:
- А може ли да ви попитам, госпожо, какво търсите по- среднощ по този пуст извънградски път?
Карен му отправи нетрепващ поглед.
- Тук съм във връзка с текущо разследване.
- Само че на нас ни се обади човек, който живее наблизо. Собственикът на онази къща там - той посочи с глава - е починал преди седмица. А съседът забелязал светлина в предната стая, когато отишъл да спусне завесите на спалнята си. Обади ни се и затова дойдохме. Има разни отрепки, които следят некролозите във вестника и влизат с взлом в къщите на починалите, преди близките да са успели да предприемат нещо с вещите на покойника - той помълча, чакайки тя да каже нещо. - Знаете ли нещо по този въпрос, госпожо?
Тя се запита дали да отговори шеговито и се отказа.
- Не беше крадец.
- Вие ли бяхте в къщата?
- Както казах, занимавам се с разследване по студено досие. Майката на покойния е била убита преди двайсет и две години и това беше последната ни възможност да проверим дали Гейбриъл Абът не е разполагал с някакво важно доказателство, което не е разпознавал като такова - „Слабо, Карен, слабо“. - Имах ключ - допълни тя с усмивка.