- Какво убийство, по твоята част ли?
Той поклати глава.
- Не, слава Богу. Знам доста за него само защото работя с жената от социалните служби, която е отговаряла за жертвата, във връзка със съвсем друг случай. Когато се отбих при нея днес следобед, тя ми разказа за станалото. Карен отиде до барплота, напълни една купа с чипс и се върна в далечния край на дневната, където двата дивана бяха разположени във формата на буквата V, за да позволят възможно най-широк поглед към панорамата.
- Битово убийство? - тя седна и постави с изтракване купата върху триъ-гълната стъклена масичка.
- Не - Джими си взе шепа чипс. - Всъщност точно обратното.
Заинтригувана, Карен повдигна въпросително вежди.
- За какво става дума тогава? Как така обратното на битово убийство?
- Е, като начало, убитият не е имал никаква постоянна връзка. Доколкото Джорсал знае, той никога...
- Джорсал ли каза? - прекъсна го Карен.
Веждите на Джими потрепнаха, повдигайки се леко.
- Да, Джорсал Кенеди. Тя е старши отговорник по случая от страна на социалните служби.
- Тя ми е съученичка.
- Да, тя спомена, че те познава.
- Бяхме приятелки, но тя замина за Манчестър да следва Социални дейности. Джорсал Кенеди - да не повярваш. Последното, което чух за нея, беше, че живеела с някакъв мъж от Ливърпул. Кога се е върнала във Файф?
Джими сви рамене.
- Не знам точно. Работя с нея малко повече от година. Трябва да й се обадиш, сигурен съм, че ще се зарадва да те чуе.
Карен се засмя.
- Кой сега се държи като социален работник? Минаха повече от петнайсет години, откакто съм я видяла за последен път, вероятно вече нямаме никакви общи интереси. И все пак, Джорсал Кенеди... - тя се насили да се съсредоточи върху предишната тема на разговор. - Е, разкажи ми за това убийство, което не е битово.
- Жертвата е мъж на име Гейбриъл Абът. Според всички сведения бил до голяма степен самотник. Живеел в малка къща близо до побитите камъни при фермата „Оруел“.
- Какво, онези, които приличат на два огромни вибратора насред полето?
Джими се разсмя.
- Все за това си мислиш.
- Е, хайде, на какво друго би ги оприличил? Нищо символично няма в тях, Джими. Два големи пениса и това е.
Той поклати глава.
- Така да бъде. Така или иначе, явно човекът е имал обичая да се прибира пеш от кръчмата в Кинрос по крайбрежната пътека покрай Лох Левън. А вчера сутринта някакъв тип, който отивал на работа с колело от Скотландуел до Кинрос, видял на няколко крачки встрани от пътеката човек, седнал отпуснато на пейка с панорамен изглед. Казал си, че може да му е лошо, затова спрял да провери - и виж ти, това бил Гейбриъл Абът.
- Вече мъртъв?
- О, да, в този момент бил мъртъв вече от няколко часа. Първоначално предположили, че може да е самоубийство. Изстрел в главата, пистолет в ръката.
- Но? - попита Карен, надушвайки нещо повече.
Джими направи кисела гримаса, оставяйки чашата си на масата.
- Входната рана била тук - той притисна върховете на пръстите си към дясното си слепоочие. После размърда пръстите на лявата си ръка. - Но пистолетът бил в лявата му ръка. Така че, ако изключим възможността да е работил в цирка като „човекът-каучук“...
- ...някой, който не е бил толкова хитър, за колкото се мисли, му е помогнал да напусне този свят - тя поклати глава, издувайки устни, докато издишваше тежко. - Лесно стават такива неща, когато се паникьосаш. Ако си любител. Е, каква е версията?
- Засега версия не съществува. Също толкова загадъчна история като онази с банкера, когото простреляха на прага на собствената му къща в Неърн преди няколко години. Помниш ли?
Карен кимна. Никакви врагове, никакви дългове, никакъв мотив. Никакви свидетели, никакъв шанс да се открие оръжието, никакви надеждни следи от ДНК.
- Е, какво е работел този Гейбриъл Абът?
Джими вдигна чашата си и отпи с наслада една глътка.
- Нищо. Знаеш ли, този джин май ми харесва, Карен. Долавям леки нотки на кориандър и канела. Може би ще е идеалният аперитив за къри.
- Може и да си прав - тя отпи отново. - Топло и ароматно. Този вид не се отличава с клинична чистота. Но да се върнем към мъртвеца - на каква възраст е бил?
- Около трийсетгодишен, струва ми се. Джорсал казва, че бил интелигентен, но имал отдавнашни психически проблеми. Не бил в състояние да се задържи никъде на работа.
- Трудно е да се разбере как би могъл да подразни някого дотолкова, че той да иска да го убие.
- Понякога не е необходимо кой знае какво усилие.
- И това е вярно.
- Може пък просто да се е оказал на неподходящо място в неподходящо време - Джими я погледна над ръба на чашата. - Затова...