Двамата мъже отново се спогледаха колебливо. Карен знаеше, че най-малко от всичко им се иска посреднощ да вдигат шум около такова неясно събитие - нещо, което би ги ангажирало до края на смяната, а вероятно и след това.
- Просто го запишете като фалшива тревога в доклада си - каза тя. - Няма нужда да вдигате шум около станалото.
Двамата кимнаха, доволни, че са се отървали. Шофьорът се упъти към колата, а колегата му посочи рамото й.
- На ваше място бих минал покрай болницата, за да погледнат рамото ви - каза той. - Едва успявате да стоите права. Можете ли да шофирате?
- Добре съм. Това е само натъртване. Няма нищо счупено. Но благодаря, че проявихте загриженост.
- Ще ви изпратя до колата ви - каза той. - Да видим дали не са повредили нещо по нея, преди да се опитат да ви блъснат.
В суматохата Карен дори не се беше сетила за такава възможност. Паника стегна гърдите й. В края на краищата, може би си имаше работа с човек, който бе успял да взриви самолет. Тя тръгна бавно към колата си и я огледа. Гумите бяха здрави, по вратите, багажника и предния капак нямаше следи от на- силствено отваряне. Опита се да се отпусне на коляно, за да погледне под колата, но я спря пронизваща болка в рамото.
- Може ли да погледнете отдолу? - попита тя.
Той я изгледа, като че ли се беше побъркала.
- Отдолу ли?
- Моля ви. Това убийство, за което говорех, на майката на Гейбриъл Абът, нали се сещате? Било е бомбен атентат.
Страх трепна в погледа на полицая.
- Добре.
Той извади фенерчето си и с нежелание коленичи на мократа земя. Освети колата отдолу, плъзгайки лъча от единия до другия й край.
- Няма нищо - каза той, изправяйки се с усилие и погледна раздразнено мокрия си панталон.
Едва тогава Карен натисна дистанционното и отвори колата. Намести се несръчно зад волана и се сбогува с полицая. Преди да потегли, порови в чантата си и намери кутийка ибупрофен. Глътна три хапчета без вода и потегли към къщи, питайки се по целия път кого бе успяла да извади от равновесие до такава степен, че той да се опита да я убие, и какво точно бе направила, за да предизвика този опит.
47.
Карен се имаше за стоик, но ставането от леглото на следващия ден я накара да простене високо. Център на болката беше рамото й, но тя се разпространяваше надолу по ръката и по гърдите към ребрата. Тя отиде с накуцване до банята и се погледна в огледалото. Лявото й рамо беше покрито от черно-лилаво петно, което покриваше и горната част на ръката и ключицата. Мускулите й се бяха вдървили и повечето движения й причиняваха болка. Беше спала неспокойно, събуждайки се всеки път, когато се обърнеше в леглото, и торбичките под очите я издаваха.
Душът поуспокои болката, но тя продължаваше да върши всичко с усилие. Намери в шкафчето в банята забутана тубичка с тониран овлажняващ крем и го нанесе на лицето си, за да прикрие най-неприятните следи от болката и недоспиването. Облечена, взела дозата си кофеин и нови дози ибупрофен, тя се огледа за последен път в огледалото.
- Каквото-такова - каза тя и се упъти към Фетес Авеню.
Макарона я накара да го чака двайсет и пет минути. Така наказваше, задето се беше появила без предварително уговорен час. Когато най-сетне бе допусната в кабинета му, той я огледа критично и попита:
- Куцате ли?
- Спънах се и паднах - отвърна тя. Нямаше желание да му обяснява събитията от предната вечер.
Той се усмихна насмешливо.
- Би трябвало да внимавате повече.
- Така е. Исках да ви видя, за да ви кажа, че сме почти сигурни, че сме открили биологичния баща на Рос Гарви.
- „Почти сигурни“? Какво ще рече това?
- Имаме двама свидетели, които казват, че е бил в интимни отношения с майката.
- А майката? Тя какво казва?
- Засега не сме успели да стигнем до нея. Преселила се е преди десет години в Ирландия и се е омъжила за ирландец. Един прост ДНК анализ ще установи дали това е човекът, когото търсим, което ми се струва по-просто решение от въвличането на Гарда Сайочана*. Естествено, ако се окаже, че сме сбъркали, именно това ще бъде нашето обяснение защо сме избрали такъв подход.
* Garda Siochаna (букв.) — „Пазители на реда ", ирландската национална полиция. — Б.пр.
Лийс почукваше ту с единия, ту с другия край на химикалката си по бюрото, докато размисляше.
- Е, защо ми съобщавате това? Обикновено вземате сама решенията си по оперативни въпроси, аз научавам само крайните резултати. Освен когато всичко се обърка. Като онази история в Оксфорд, чиито отзвуци продължавам да откривам в електронната си поща.