Карен съхрани непроницаемото изражение на сфинкс, отказвайки да се поддаде на провокацията.
- Спазвам общоприетите норми. Предполагаемият биологичен баща на Рос Гарви е служел в армията, когато майката е забременяла. Уволнил се преди няколко години и постъпил в полицията на Стратклайд. Сега е полицай с право да носи оръжие. Числи се към въоръжените патрули на летището в Глазгоу. Имам нужда от формалното съгласие на офицер с ранг най-малкото на групов началник, за да го разпитам.
Сега Макарона се разтревожи.
- Вие сериозно ли се опитвате да ми кажете, че наш служител е изнасилил... как й беше името?
- Тина Макдоналд.
- Благодаря. Че е изнасилил и убил Тина Макдоналд?
- Възможността е съвсем реална. А със сигурност ще знаем след ДНК анализа - беше й ясно, че той се колебае дали да не отхвърли молбата й и беше твърдо решена да не допуска това. За щастие знаеше какво точно да каже, за да получи желаното от Макарона. - Разбира се, ако искате, може да изчакаме аз да се обадя на ирландците да търсят Джанет Макбрайд, а ние с детектив Мъри да отидем до Ирландия, за да получим потвърждение на предположенията си - бих ви разбрала. Но със сигурност няма как да се откажем от случая след шума, който той вдигна.
- И чия беше вината за това? - измърмори той.
- На човека, който е откраднал лаптопа на Уил - каза мило Карен - Е, какво избирате? Едно бързо отскачане до лети- щето на Глазгоу с пособия за вземане на проба от устата, или въвличането на хората от Гарда в една операция, която може да излезе доста скъпа?
Химикалката на Лийс изтрака шумно на бюрото.
- Не ми оставяте избор, главен инспектор Пири. Знаете колко ограничени са финансите ни. Длъжни сме да ги използваме колкото е възможно по-икономично - той въздъхна. - Добре, имате съгласието ми да разпитате този наш служител. Как му е името?
- Дарън Форман.
- Чудесно - плътно стиснатите му устни изразяваха обратното.
Без да съобрази, Карен стана бързо и потисна едно изохк- ване, когато натъртванията й се обадиха.
- Ще се заема веднага.
- И се постарайте да се приберете с ДНК проба от него. Надявам се той да не надуши нещо и да се измъкне от обсега на нашата юрисдикция. Свършете си работата - не приемам никакви извинения - той се обърна към компютъра си в знак, че я отпраща.
Отново пред нея се разгъваше черната лента на магистрала М8, която води към Глазгоу, а разположените край пътя произведения на изкуството нарушаваха монотонността на пътуването. Предполагаше се, че всяко от тях има някаква разбираема връзка с мястото, където бяха разположени. „Рогът“ - гигантски алуминиев мегафон - излъчваше музика и съобщения, които никой не чуваше през шума на трафика; „Назъбената ограда“ - редица затревени пирамиди, които трябваше да напомнят символично за купчините шисти, които са изпъстряли някога пейзажа; „Големите глави" три гигантски, триизмерни глави, изработени от стоманени тръби от обучаващите се в близкия стоманолеярен завод; „Големият кон“ - скулптура на кон от местната порода „клайдсдейл“, изработена от метални жици и стомана. През годините се бяха появили и други фигури, но Карен така и не можеше да си обясни дали имат някакво функционално предназначение или става дума за изкуство. Например онези три подобни на кранове конструкции близо до Ливингстън, които изглеждаха като изработени от „Лего“. Или металната облицовка на един търговски център в източния край на Глазгоу. За тях не можеше да бъде сигурна.
Знаеше, че разсъждава за тези неща в несъзнателното си желание да отклони мислите си, обмисляше образци на концептуалното изкуство, вместо да се съсредоточи върху предстоящия й разговор с полицай Форман. Но мисълта за този разговор не я безпокоеше. Той или щеше да прояви желание да сътрудничи, или не. А ако откажеше, тя най-вероятно щеше да си остане прецакана. Вероятно и в армията, и в полицията той бе преминал обучение как да устоява при разпит. Нито един от малките трикове на Карен нямаше да го извади от равновесие. Затова и за нея нямаше особен смисъл да обмисля възможности.
Но имаше едно нещо, което можеше да свърши. Тъй като Джейсън шофираше, тя можеше да говори по телефона. Обади се в сградата, където полицията на Шотландия съхраняваше доказателствени материали - голям склад близо до централата в Гарткош. В работата си по повечето от случаите нейният отдел разчиташе на материалите, съхранявани там, където се събираха и веществените доказателства, и документацията по неприключени разследвания. Работещите в отдел „Студени досиета“ бяха редовни посетители там, а когато излезеха, се упътваха към колите си, залитайки под тежестта на кашони с папки.