На третото позвъняване й отговори някой, който говореше прекалено весело за човек, съхраняващ доказателства за престъпления. Карен се представи и обясни какво търси, - Четири убийства на пети май 1994 година - каза тя. - Един самолет "Чесна“ е бил взривен в небето над Галашийлс. Загиналите са Ричард Спенсър, член на парламента, съпругата му Мери и техните приятелки Каролайн Абът и Ели Маккинън. Трябва ми документацията по случая. И най-вече данните от ДНК анализите на четирите жертви. Служителят повтори исканията й и тя потвърди.
- За кога ви трябват? - попита той, вече не толкова жизнерадостно.
- Пътувам към Глазгоу, ще тръгна обратно днес следобед. Ще можете ли да ги приготвите дотогава?
- Ако можете да дойдете след четири часа, ще съм ги приготвил, госпожо главен инспектор.
- Чудесно, ще се видим по-късно - тя изключи телефона. - На връщане ще направим малко отклонение към склада за доказателствени материали.
- Правилно ли чух? Говорехте за катастрофа на самолет? За какво ставаше дума?
- За друг отдавнашен случай, който преглеждам. Това беше причината Макарона да тръгне по пътеката на войната онзи ден. Не отидох в Лондон през уикенда, за да се забавлявам. Исках да проверя някои възможности за нови улики.
- Не е на нашето табло - отбеляза той, имайки предвид списъка на случаите, по които работеха.
- He е - съгласи се Карен. - Не бях убедена, че ще намеря нещо, което да представлява интерес за нас. Но колкото повече научавам за този случай, толкова повече се убеждавам, че станалото през 1994 година е много различно от онова, което си представят хората.
Джейсън се намръщи озадачено.
- Какво? Искате да кажете, че самолетът не е бил взривен?
- Взривен е бил, и още как. Но може би имаме погрешна представа за самоличността на убийците.
- Но... ако ние се занимаваме с този случай, той не е приключен, нали така? А от това, което казвате, излиза, че е било известно кой е извършителят. Не разбирам.
Карен потисна една въздишка и се понамести на седалката, избутвайки горната част на предпазния колан назад, за да не притиска болезнено рамото й.
- Предполагали са, че станалото е дело на ИРА или на някаква група отцепници от републиканската армия, тъй като сред жертвите е имало бивш министър за Северна Ирландия, а и републиканците са били доста активни по онова време.
- И вие мислите, че това предположение е погрешно?
- Да.
- А защо?
- Започвам да си мисля, че Ричард Спенсър не е бил мишената на този атентат - Карен описа набързо всичко, което бе открила досега и сподели подозренията си за смъртта на Гейбриъл Абът,
Явното объркване на Джейсън нарасна и той каза:
- Аз не виждам същото, което виждате вие, шефе. На мен ми се струва, че си измисляте от нищо нещо.
Карен се поколеба за миг. После каза:
- Ако е от нищо нещо, защо тогава снощи някой се опита да ме убие?
Ужасен, той се обърна към нея.
- Какво?
- По дяволите, гледай си пътя, Джейсън!
Той отново се съсредоточи с усилие в шофирането.
- Сериозно ли говорите?
- А ти как мислиш?
- Мисля, че нямате обичая да си правите подобни шеги. Но какво се случи?
Карен започна да разказва, той слушаше мълчаливо, а накрая подсвирна дълго и пронизително.
- Гадна история — каза той. - Но откъде този човек е знаел, че ще бъдете там?
- Добър въпрос. Или са ме следили, защото на някой не са му се понравили въпросите, които задавам, или пък са наблюдавали къщата и не им е харесало посещението ми там.
- А може би... — Джейсън замълча, хвърляйки й бърз, нерешителен поглед.
- Може би какво?
- Може този човек да се е озовал случайно по същото време, когато и вие сте отишли там. Може би е търсел онова, което вие сте открили. И да е изгубил присъствие на духа, когато ви е видял?
- Имаш право - каза Карен. Момчето започваше да се учи, в това нямаше съмнение. - Както и да е, ясно е, че има нещо.
- Точно така, може би сте попаднали на следа. А какво ще предприемем сега?
- Ще намерим решението.
Какво друго им оставаше? Ако някой я преследваше, изваждането на истината на бял свят беше най-ефикасният начин да прекрати опитите му.
- На връщане ще вземем материалите по случая със самолетвата катастрофа. А сега искам да се съсредоточиш върху Дарън Форман - каза тя. - Влез в следващото отклонение за летището на Глазгоу.
Шефът на Дарън Форман беше мълчалив планинец с мек глас, несъответстващ на грубоватата му външност. Лицето му беше изразително като склоновете на връх Буахале и почти също толкова обветрено. Той ги отведе в малка стая за разпити зад зоната за сигурност на летището и ги остави сами, казвайки: