- Ще доведа Дарън.
Единствената украса на стаята беше плакат на Министерството на вътрешните работи, на който бяха изобразени всички предмети, които пътниците вече нямаха право да вземат на борда на самолета. Стаята миришеше на синтетичен цитрусов ароматизатор, но през този аромат се прокрадваше и застоялият, тежък мирис на човешки тела, Карен се опита да се намести удобно на пластмасовия стол, но това се оказа невъзможно. Рамото й настоятелно изискваше да намери по-удобно място за сядане.
Не им се наложи да чакат дълго. Вратата се отвори и в стаята влезе среден на ръст мъж, който изглеждаше по-набит поради бронежилетката и оръжията, които носеше. Държеше полуавтоматичната пушка „Хеклер-Кох“ „на гърди“, докато ги оглеждаше от глава до пети. Косата, която се подаваше под фуражката му, беше тъмна като на Рос Гарви. Изкусително беше да се потърси прилика, но Карен не можеше да твърди с ръка на сърцето, че двамата си приличаха. Форман я оглеждаше с проницателните си сини очи, преценяваше я, както се преценява опасен противник.
Шефът му се появи, застана до него и каза:
- Дарън, аз ще взема оръжието.
Форман не отговори, а само вдигна пушката над главата си, за да изхлузи ремъка, и му я подаде. Сержантът си тръгна, затваряйки вратата зад себе си.
- Моля, седнете, полицай Форман - каза Карен. Докато той се разполагаше на стола срещу нея - с разкрачени крака и ръце върху коленете, - тя представи себе си и Джейсън.
- Не разбирам — каза Форман. - За какво съм притрябвал, на отдел „Студени досиета“?
- Искаме да ви разпитаме в рамките на досъдебно производство - каза Карен и кимна към Джейсън, който изрецитира стандартната формула за правата на разпитвания.
Дарън Форман избута стола си малко назад и присви очи.
- По-добре ще е да ми обясните за какво става дума, в противен случай си тръгвам.
- Това би било неразумно от ваша страна - каза Карен.
- Как според вас ще изглежда подобна постъпка в очите на шефа ви? Да откажете да сътрудничите на полицията на Шотландия в официално разследване? Подозирам, че при това положение няма да задържите още дълго хубавата си пушка. Вижте какво, Дарън, за всички ще е най-добре, ако просто се успокоите и отговаряте на въпросите ми.
Той скръсти ръце на гърдите си.
- Мога да - отговарям, мога и да не отговарям.
- Познавате ли и познавал ли сте някога жена на име Джанет Макбрайд?
Озадачен, но бдителен, Форман се поизправи на стола си.
- Навремето излизах с една Джанет Макбрайд.
- Можете ли да ни кажете кога беше това?
Той отклони очи и ги насочи нагоре.
- Трябва да е било преди седемнайсет или осемнайсет години. Тогава служех в армията. Трябва да проверите в досието ми. С нея скъсахме, защото полкът ми беше мобилизиран и изпратен в Берлин.
- Сигурен ли сте, че това е причината да скъсате?
Той се поразмърда на мястото си.
- Защо иначе да се разделяме?
- Дали раздялата ви няма нещо общо с това, че тя е забременяла от вас?
Форман стисна юмруци и ги пъхна под мишниците си
- Заминавах за Берлин. Казах й, че между нас всичко е свършено и че тя трябва да направи аборт, защото нямам намерение да ставам баща. В онези дни бях млад и глупав, гос- пожо главен инспектор.
- А тя каза ли ви, че е родила детето?
- Не съм отварял писмата й, направо ги изхвърлях. Както вече казах, не бях готов да имам деца. Трябваше да минат още пет години, преди да взема такова решение.
- Значи не сте били наясно, че Джанет е родила син?
Той поклати глава.
- И че го е дала за осиновяване?
Отново поклащане на глава.
- Вижте, сега имам две свои дъщери. Изобщо не се чувствам свързан с някакъв тийнейджър, когото изобщо не съм виждал. От моя гледна точка мъжът и жената, които са го отгледали, са негови родители.
- Разумна преценка. Предполагам, че и те са на същото мнение.
- Защо съм тук тогава?
- Полицай Форман, къде бяхте вечерта на 17 май 1996 година?
- Моля? - той явно недоумяваше, гласът му потвърждаваше стъписването му.
- Въпросът е съвсем ясен. Седемнайсети май 1996-та.
- Искате да знаете съвсем точно къде съм бил, или ви трябват по-общи сведения? - той се приведе напред, стискайки коленете си с ръце. - Защото нямам никаква шибана идея какво точно съм правил тази вечер или къде съм го правил. Но ето какво мога да ви кажа. През тази вечер и всички други вечери на април, май, юни и половината от юли 1996-та година бях разквартируван в казармите „Гън Хил“ в Хонконг.
48.
Джейсън наруши мълчанието, последвало думите на Форман.
- Можете ли да го докажете? - попита той.